Нещо много просто

 

 

Не зная дали знаете, но в последните десетилетия, в България им взрив от трудоустроени. Които, дори с измислените си (и купени) кетапи, работят и получават пенсии на трудоустроени.

Тоест – ние, останалите, наивниците и “глупавите” и “несветналите се” плащаме за тарикатлъка им и всичко е 100% законно и точно. И НОИ се товари, изнемогва – искайки повече пари, защото държавата е “социална”, а управляващите – щедри благодетели.

Как бил решен проблемът в Чешката Република? Много просто.

Ако си трудоустроен над съответна наистина тежка категория – нямаш право да работиш втора работа.

Ефектът бил драматичен – секнали трудоустрояванията, а съответното Чешкият НОИ намалил разходите си рязко.

Нещо да е попречило на местните (ни) мъдреци да “мръднат” до Прага и да попитат как се справят с подобни на нашите проблеми Чехите, словаците, поляците, прибалтийците? Брюксел няма как да ни помогне ако не питаме бившите си “братя и сестри” от “соцлагера”, които незнайно защо имат общества, които са много по-напред от нас.

Пука ли му някой за България? Толкова ли е трудно да се сетиш да попиташ, да поискаш да промениш нещо, с което да помогнеш на държавата. Държавата, с която лягат и стават, ревейки със сълзи всички.

Има ли един държавник, който да е пожелал да оправи ТОЧНО ЕДНО НЕЩО за мандата си? И да е наясно със свързаността на “нещото” с останалите “неща”? И да го посочи при назначаването си.

Инак програмите са красиви като диплянки за курорт с 5 звезди. И – резултатът е видим. Реване и обяснение колко е трудно всичко. И като е трудно – защо си се хванал да управляваш?

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>