Истинска история

 

 

 

Вчера един доктор ми разказа една история, която е истинска и е вероятно тема за фейлетон на умел пишещ. Историята е страшна, тъжна и е днешната картина на ставащото в България. Което е навсякъде абсурдно и обиждащо елементарния здрав разум.

Ще направя опит да я разкажа – не гарантирам смях до сълзи.

Един приятел на доктора имал някакъв проблем. Нещо му се “въртяла главата”. Докторът, съвестно GP, му казал – отиди при специалист, невролог. Дал му пътека.

“Болният” отишъл при невролога. Той задълбочен специалист, също. Той му казал – тая работа не е шега. Отивай, давам ти направление за болница. “Болният” с “въртящата се глава” се уплашил и си казал – аз не трябва да си играя с живота. Взел направлението и отишъл в болницата.

Лекарите в болницата казали – тук ако искаш да станат истински нещата и да ги разнищим – слагаме ти диагноза “инфаркт”. “Болният” казал – ама защо. “Пътеката е най-добра. Ще огледаме всичко”, отговорили убедени лекарите.

След което “болният” ставал все по-здрав – най-простата причина и съответното й продължение болницата му “помогнала” от пътека да си построи магистрала, лична и здравна.

Естествено – през пътеката “инфаркт” НЗОК нахранила добре бюджета си. “Болният от инфаркт” трябвало да се възстановява. Тоест – след “лечението” имало нужда от рехабилитация.

Междувременно един друг приятел казал на “болния” – брат, ти си за ТЕЛК. Трудоустрой се – вземи се една категорийка и ще пееш.

“Болният” се трудоустроил. ТЕЛК-ът бил съгласен. Инфаркт е диагнозата. Което автоматично (той бил собственик на фирма) довело до нови негови приходи – трудоустроените капиталисти плащали по-малки данъци. Това бе откритие за мен. Както и за “болния”, героят на разказа ни.

Сега “болният” е здрав предприемач, плаща по-ниски данъци, ходи на рехабилитации (2 пъти всяка година) – нали е минал един инфаркт. И си пее и благославя “здравната ни система”. Позлатил е касата (НЗОК) и тя го благославя – да боледува и да смучат дружно бюджета и парите никога няма да стигат. Разбира се!

Всичко писано в този разказ е законно. И е плод на титаничното законотворчество на мъдреците от Народното Събрание! Сигурно е, че “заслугата” е колективна!

Не говоря за партии и идеологии, разказвам за узаконената кретения и за мъките ни да бъдем най-бедните, най-болните и най-умиращите в семейството на “най-богатите на света” – Европейците.

После кажете, че системата не ни убивала? Нашата система от нашите избраници! Тоест ние се самоубиваме! И пари все повече няма да има. И пак ще има драми и виновни. Които сме си ние.

 

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>