Оставката като форма на живот

 

От днес Бареков май е в оставка повече от Орешарски, който пак днес “купи” ядрен реактор за 5 Милиарда $ – във връзка с “приемствеността между правителствата”, която се оказа в оставка (дори) разпозната ценност. Да му се не надяваш – патриот и ценностно ориентиран..

На Бареков издигналите го му дадоха “фалшиф” фиш от тотото, което сами му създадоха и организираха. За добавка – евромайките казаха на консерватора нещо откровено за майка му. Не много възпитано. Днес “новият политик” вече може да бъде наречен стария млад нов политик.

Бирарията Бареков затвори. Кебапчетата свършиха, барабар с айпадите, айфоните и надеждите за новите зъби на “избирателите”. Sic transit gloria mundi би му казала съдбата ако той бе пожелал да я чуе или попита.

От другата страна на новините – примиерът с оставката-червей или стоножка – Орешарски приема бъдещето, което бе бъдеще и за предишното правителство. Май никой не му каза на американеца – абе, бате , тоя е в оставка, и заради това е усмихнат. Вероятно Орешарски е на нова служба, непозната в историята и конституцията – временен премиер в оставка с функция “приемственост”.

За да е пълна яснотата в мътилката – пак днес Йотова – БСП – каза, че от Май 2014 Орешарски не е премиер на БСП, а правителството е било автономно. А чий е Орешарски? Нима не бе Станишев оня дето го “калеса” за тежката сватба да ни управлява?

В България нищо не е като по света – дори оставките. Все повече си мисля – засега е така. Не утре тук няма да е същата картинката.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>