Време за махмурлук

 

 

Дали някой ще съчувствува на хората от “телевизията от седмия ден”? Едва ли, може би ще има и злорадство. И вероятно – основателно и обяснимо за народо-психологията ни.

По-интересният въпрос е дали – някой ще се сети какво би казал преди, при “светлото начало” на телевизията – “и на мен да ми бяха дали, и аз щях да го направя”?

Краят на най-лъскавата телевизия, в която злите езици говорят за техника, която била извънземна е само поредното (за кой ли път в живота ни) доказателство – някога няма да бъде избегнат деня, в който идва инкасаторът.

В живота всичко има край – и живота ни. Но в малките игри на щастието, в които за миг ще подмениш труда и дългото усилие – щастливците са единици, а се оказват и за кратко велики. От доста журналистически разкази за живота на щастливците на лотарията и тотото – май не съм прочел разказ за за замогнали се. Напротив.

Полученото от небето – се връща там, от където е получено. Мигът илюзия обаче остава – като всяко пиянство – след него идва махмурлукът. А после прозренията и кратките изводи – до следващата среща с “лошите приятели”. “Лоши приятели” няма, ако си приятел на себе си и мислиш. Светът се повтаря.

Време за махмурлук е, но май не разбрано масово от нас. Колективно отрезвяваме – в едно общество на масова илюзия за чудеса – трудолюбивите въздържатели са все още мълчаливи.

Наздраве! И дано преоткрие “безалкохолния елексир”. На трудолюбието.

Сигурно текстът е много старомоден за днешната ни “модерност” и нравоучителен за ушите на някои наши “съвременници”. Извинете ме и дано греша в думите си!

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>