Епопея на диагнозите

 

Не зная дали помните “изявленията” на разярения и гълтащ нещо (което вадеше от левия джоб на якето си) по времето на “речта” на митинга във Варна Сидеров? Това бе на другия ден след драмата на Летище Варна. По икиндия.

Тогава цяла Медицинска Академия можеше да стои, да филмира и да има работа за поне една година време, търсейки диагнозите. Тогава Сидеров направи “показно” колко лоши са последиците от пристрастяването към властта, парите и постиженията на фармакопеята (и не само).

Днес в своето интервю по БНР Бареков прави опит да задмине Сидеров. България наистина все повече изглежда като клиника за болни, сякаш повече душевно, отколкото физически.

Тези кратки думи на Бареков са най-краткият текст на договор-застраховка “живот”:

„Аз съм най-високопоставеният български политик в Европа“ (офф)

А с тези думи се отчита с фактура, издадена от медиите:

„Една партия може да съществува, само ако има кауза или силен лидер. 100 млн. да ми даде Цветан Василев или Делян Пеевски, ако аз не съм харизматичен лидер, ако хората не ми вярват, нямаше да получа 11 % на европейските избори.“ (офф)

Не съм се съмнявал, че в България ще е горещо политическото лято на 2014. Не сме се съмнявали, че битката ще бъде трудна за политиците, но никога не съм си представял, че след 25 години битката за “истината” ще се превърне в епопея на диагнозите.

Всъщност разговорът е много прост – заобикалянето на истината прави сцените налудни, а битката за оживяването на куклите на сцената се превръща в битка на диагнозите, които медицината и реалността не успяха да “видят”.

Накрая, след целият “катарзис”, ще победи тишината на истината, която е нежеланият победител днес.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>