Ние и войната на интерпретациите

Сякаш има само една сигурна диагноза на обърканото ни време. Война на интерпретациите. От как(то) пукна “черешовото” топче на протестите, до ден днешен, ние живеем в свят на една необявена война на пропагандни тези, “опорни” точки и упорството на “безгласните” граждани, мъчещи властта с времето на протеста и ентусиазъм, за който никой не е подозирал, че съществува в убитите ни души.

От оня “гръм”, до днес, войната на двете представи за нормалност на България не спира. Летящите през сайтове, вестници и екрани лъжи, думи на “посланиците на последната истина” и многобройните “грачещи” фейсбук тролове се срещат с една друга “представа” за България по един “безкръвен”, но болезнен за властниците резултат.

Пред невидимата аудитория на неказалите и неизреклите думите си по публичен начин други милиони Българи, за чиито умове и съвести се “борят” двата “лагера”. За мнозина Българи тази битка е несъществуващата, невидима, измислена и невъзможна. Виртуалността на битката се прекъсва за миг ако пожелаем да “влезем в новините”. От там за миг пред нас “оживява” една огромна сцена на битката на избори, ценностти и представи за бъдеща България. “Кървава”, злобна, без неразрешени средства за власта и пропагандните й псета. И мека, трудна за осъзнаване от страна на прозрялите скоро за мащаба й – от другата страна.

“Привичната” и миролюбива България мигновено е заменена от думите на обреченост на властта, нейните “солдати” на словото и едни други, многобройни “пълчища” неорганизирани, страстно желаещи промяна Българи, приели съдбата си не като заточение сред лудостта.

Погледнато от по-голяма дистанция, войнота на интерпретациите е  срещата на (поне) две представи за света и механизмите на функциониране на тези два “свята”, мерени от хората през чуството им за спраедливост. Два свята няма. Има един свят, в който надмощието на единия и другия проект за справедлив, почтен, обещаващ сбъднати надежди през правила свят търси да убеди или (раз)убеди насядалите отстрани зрители, които не разбират колко много и лично ги интересува ставащото в тази “война”. Има битка за душите и умовете – през “представления на истината” и празници на лъжата, през сантименти, премълчани факти, през откровена цензура. През подмяни и търсене на симпатии на играещите ролите на жертви на другия. През социални подаяния и разкази за “вечното и непроменимо” настояще с “гарантирано” безсилен край..

Ако пожелаем да се взрем отново във фактите на днешния ни ден ние научаваме не много новини. Отдадените на злото, пълномощниците на статуквото, “епично” се борят да удържат редута, ползвайки всички налични средства – с лица, “получени на заем”, подопечни медии, с взетите на заем “от приятели” кредити и “братски съвети”, раздавайки доста стиснато панаирджийските “близалки”, дребните социални подаръщи с които те са успявали да “удържат” до днес. Воювайки за всеки сантиметър завладяна пропагандна територия. Без мисъл за нещо повече от това да поддържат зомбиращата магия и да удържат залостена вратата на времето пред прииждащата и дълбоко човешка воля за по-добър живот.

Зад това обречено усилие стоят стотици медии, стотици платени агенти на лъжата, които ежедневно се изсипват над главите и умовете ни под формата на хиляди лъжи, полу-истини и малко истини. Омесени в отровна и подтискаща картина, целяща и постигаща едно – да добавят един ден повече по Пътя към Миналото. През шпалир от лица, безликости, тролове, измислени самоличности в безкраен ред. Ранените в тази пропагандна битка шмекери се изнасят “безшумно” в пропагандния лазарет, за да бъдат рециклирани, а после – пак пуснати в боя. Подкрепяни щедро от “спонсорите-съотборници”.

В тази “епичен” свят на войната на интерпретациите от другата страна сме ние, наивниците, “лудите глави”, пожелали Промяната и замяната на мрака със светлината.

Разказваните хиляди пъти скучни истории целят само едно – темата да обръгне, да се превърне от битка за България в “разговор на разума”, и накрая да умре, удавена в своята скучноватост и “безсмислие”. Потънала сред тинята на лелеяното безвремие.

Изчерпването на “амунициите” на днешната пропаганда на властта започва да става все по-очевидно. През  ваденето на нафталинени “образи” от далечното и близкото ни минало, злобата и примитивността на думите им, “херувимското” слово на опитомителите и платените “медиатори” между несъгласните и “разумните”.

Пропагандата им е готова да превърне България в панаирджийска мечка на анти-европейското, употребена дори за “убеждаване” на всички “невярващи” какво “зло” е Европа. Да продадеш България не е трудно, напротив, вероятно е и доходно.

И ако трябва да си мислим за прогнозите на случващото се около нас – задаващото се няма да носи изненади. Пропагандната машина на злото няма ресурс от хора и идеи, които да родят нещо повече. Наобратно – скуката на нафталинените й бардове ще става все по-видима. Липсата на кауза и искреност, таталната им не-модерност, природата им на хора от света на пропагандистите от времето на Студената война и същността им на “аналогови хора” ще ги превръща във все по-кресливи, нервни и безсилни защитници на загиващата им кауза. Наближаващите избори за Европейски Парламент и натискът от Европа да бъдат “про-европейци” ще ги разкъсват от двойнствеността им днес, която никога не е била вечна форма на функциониране на разума. Балонът им ще гръмне – и много скоро след това – парчетата на разрушеното им тяло ще заживеят своя “автентичен” живот на “определили се”. Щетите и ползите от случилото се ще са огромни. За всички. Включително за тях.

А ние, несъгласните “анонимници”, ще ставаме по-многобройни. Невидимо за пропагандата в умовете на хората около нас текат гигантските и тихи процеси на постепенна промяна на представите за нормалността и и модерността. Отключената и събудена човешка Воля за Промяна ще претърпи своите многобройни трансформации, подкрепяна по “невидим” начин от вечния стремвж да живееш в мир със себе си и света около нас. В нормалния свят и умовете на разумните няма и не е имало рецепти – там има само посоки и ценностти. Останалото са правилата и търпението. Зад тази привидно “проста” рецепта се “крият” усилията на ежедневното търпение и волята на осъзнатостта.

От война на интерпретациите ние преходихме в друга реалност, озовавайки се неустно в свят, в който само-уважението в нас започна да расте. И от “роби на миналото” ние транформираме бавничко себе си в граждани на света, подпомогнати от децата си, прииждащата като вълна от новини за променящия се свят извън България, отвореността на рецепторите ни за случващото се около нас и разбира се – “отключените” ни очи и уши за знаците на Промяната. Всеки стремеж за натиск, с който този процес за осмислена вътрешна трансформация да бъде ускорен, е нелепо насилствен и неподпомагащ процеса. Неразбралите, че Промяната е процес, а не еднократен акт с доклад, ще бъдат наказани от “безликата тълпа”, пожелала да преосмисли себе си по оня, едниствено трайния начин – през дълбоката “ревизия” на своите мисли, цели и идеали. В душите ни тътне. Там, в нашите “кутийки” с мисли и чувства стават милиони “революции”, които никой не вижда, а ние понякога не разбираме, че са се случили.

Мирът и войната в душите ни никога не са се “срещали” трайно. Единственият “помирител” на вечното човешко желание за по-добър живот е стремежът към живот, различен от “днешния”. Онова парченце бъдеще, които ни си даряваме днес, за да сме в равновесие и живеещи с усещането за смисъл на дните си утре. През целия разговор над нас стои Господ – като носител и символ на вярата ни в ценностите и морала, заради който сме се появили на тази земя, Държащ ни за ръката, която сме му подали доброволно.

А войната на интерпретациите ще продължава – без мир или примирие. Целта ни е само една – надмощие на здравия смисъл над глупостта и слабостта. Докато свят светува. Както е било винаги досега. Едва сега го разбираме и “свикваме” мъчително с реалността.

This entry was posted in България, морал и ценности, политика by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>