“Филството”

 

 

България кипи. Обединения, съюзи, бързи разпади и пак напред.

В БСП се появило обединение на русофилите, водено от “острието” Александър Симов (което е честно спрямо фактите)

“Българофилите” в лицето на “Атака” откриха изборите си за евродепутати в Москва (също честно поведение)
На Запад про-руските фенове са десни. Тук са леви, заради корените на имането, което наследиха. Тук си пазят паметниците и тотемите, псувайки, там на Запад са хрисими националисти.

Самият въпрос – коя страна обичаш повече – България или някоя друга е абсурден.

Явно филството и фобството днес у нас са доходни и обещаващи “светло бъдеще” професии.

Да обичаш България безкористно не е модерно, не е и новина. Това е присъда за анонимност (все още). Инак Левски, Ботев, Раковски, Хитов и много други са ни герои и ги почитаме в дните на убитите и умрелите! Живи не са ни нужни. Те са обичали България, били са Българофили, но не са го знаели, просто са работили за една по-добра България. С преднамерана пропаганда, наследена от миналото,  уважаваме героите си в дните на техните смърти. Подсъзнателно за нас, този акт всяка година погребва в мислите ни това, което те са направили. Както може да си помислим – това е съзнателно действие. Култът към смъртта не трябва да спира да част от дните ни.

Невидимата група на Българофилите остава мълчаливи и многобройна. И на нея ще й дойде скоро времето. Българофил би било преведено като желание да потърсих отговорите в себе си, търсейки там и решението. В силите и ресурсите, които ние наистина притежаваме. Но трябва да протегнем ръка към себе си.

Има стотици хиляди анонимни добри хора по тази наша земя, те не крещят не викат и всеки ден правят по едно малко добро за друг анонимен. Тази хора имат чувствителни души и се свенят от хвалбите и виковете. Свенливостта, която всеки притежава в началото преди да се “предаде” на цивилизацията, те са я опазили.

Дълбоко вярвам, че ако има някаква сила, която крепи България жива днес са именно тези “анонимни”. Към тази група трябва да добавим и групата на близо двата милиона българи, живеещи в чужбина. Ако не бяха те – сигурно електоратът на възрастните щеше да е доста по-оредял.

Изреждането на заблудите ни продължава.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>