Във вица и по пътя

 

 

 

Оставам със засилващо се усещане, че живеем в екранизацията на вица за Българина и Ада. Според версията на този черен хумор, в ъгъла на българите, служителите на “учреждението” живеели най-добре. Там всичко било на самообслужване. “Съжителите” се подпомагали взаимно за по-интензивното “осмисляне” на греховете си.

Адът на земята е визуализиран в България днес. Пътят от седем милиона мнения за бъдещето към “комасацията” им продължава.

Наречете го наказание или страдание, наречете го прозрение или просветление, наречете го катарзис или дълбоко изживяване. Все тая е, но явно това е единствената общонародна задача, която стриктно изпълняваме.

Опитът на една държава да НЕ живее през приемственост на добрите практики, да се поучи от чуждите грешки през мисъл и съобразяване, да се обучава постоянно, да се учи от грешките си и да ги поправя, продължава. Опитът уникални шефове на племена да ни “оправят” продължават.

Наглед всичко е просто и е ясно на всеки, но в днешната ни реалност всеки е решил да се спасява поединично. Точно такава територия не се нарича държава, а бивш съюз на разпаднали се племенни съюзи. Животът ни на гета, племена, чети и дружини, преследван като “модел” сега, рано или късно (по-скоро рано), ще ни заведе (по видим за всички начин) до края и пропастта, над която сме се надвесили. За яснота – днес един човешки живот и неговото бъдеще струва криво-ляво 20 – 30 евро (толкова били “тарифите” на глас по изборите според медиите). Само това е ужасяващо доказателство къде сме и кой и сме днес.

Но и това не ни стига и искаме нови уроци. И ще ги получим – поединично и колективно. Няма нищо поискано силно и искрено на тази земя, което да не е получено. И това ще научим.

От гледна точка на процесът на промяната в човека – това е единственият път, по който можем да стигнем до вярната точка – осъзнаването. И прошката, която сваля от раменете на мислите ни мъстта и реванша, но не отменя правосъдието.

Гледано философски (ако можем) – ние вървим по верния път. Лицата на никой в този разказ нямат значение. Колективното (през мнозинство) прозрение е единствената цел, към която сме се устремили. Но не просто мнозинство на биткаджии, а на колективното прозрение – примиряваме се и приемаме правилата на света, в който днес ние виждаме богатството, лукса и относителното спокойствие, а не виждаме страха от закона и стремежа към истината. “Частичният” прочит на чуждите реалности само замъгляват мислите ни.

Вицът продължава, многосериен е тук. Остават нашите задачи – крачките в мислите ни, което в психологията се нарича промяна. Промяната, от която се нуждаем колективно, но преди всичко лично.

Във вица и по пътя сме.

 

This entry was posted in България, морал и ценности, Размисли by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>