Гнездото на преуспелите

 

gnezdo index

 

 

Триумвиратът Василев-Пеевски-Бареков е гнездо, в което се раждат само преуспели по правилата на “балканския капитализъм с мирис на газ и без сметка”.

Представете си (не е трудно) – Пеевски е млад, “юпи” по западному, бе избран за Евро депутат, на тактично отказа, изчиствайки с химическото чистене на ДПС биографията си. Чист и неопетнен, продължава напред. Горд, ще се отстоява.

Бареков, минал през същата школа за успех и просперитет, забогатя от заплати от фалиралата вече телевизия. Фалирала, но при липсата на закон – телевизия с проблемно функциониране. Вече е милионер, евродепутат, признат авторитет сред всички политици и своите многобройни избиратели, които от капитализъм не разбират, а от дарения, помощи и много комунизъм. Бареков е консерватор, със заместник в партията – отявлен комунист – Ангел (Че) Славчев и македонстващ комунист, младият Джамбазки. Заслон му прави Каракачанов, приятел на Първанов, войвода, агент!

Бареков е чист, милионер от заплати, продължава напред, ще се отстоява е Европа и у нас.

Третият в триумвирата, Василев, успял банкер, създател и работодател на милионера от заплати Бареков, стои във Виена е не иска да се прибира в България.

Създаденият продукт, телевизията Х секва да работи в момента, в който изкуственото дишане и кръвопреливането спира. Телевизията е модерна – изглежда като истинска, “западна”, зрителите примират от качествата й, Всичко й е истинско, само дето успехът й е спонсориран. Будни артисти и спортисти, хора с “принципи” и с “име” в обществото я подкрепят, готови са дадат живота си, и заради парите й, но тактично не го казват.

Какво излиза, кредитиращият, най-богатият от троицата, не иска да се върне на земята, на която тримата са били успяващи.

Версия едно – Василев осъзнава истински (заради информираността си) мащаба на абсурда.

Версия две – Василев чака потвърдено кредитиране за банката си и ще се върне продължавайки напред.

Версия три – Бареков и Пеевски са по-умни от Василев, прецакали са го. Василев е победен от по-младите и по-умни свои доскорошни съюзници.

Версия четири – кадрилът с успеха тип “балканско юпи” ще свърши скоро и само Василев го осъзнава.

Остава само един въпрос – дали това е началото на краят на “капитализЪма, по тертипа Made in USSR” или това е само временна трудност по пътя на неговото продължаване, траещо “само” 25 години.

И под-въпросът, малопважният – кой ги снесе тези “юпита”? Държавата, властта до сега или птица, която не познаваме?

Както се казва на кръстопът сме, натруфено изречено – цивилизационен. 25 година се питаме, продължаваме.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>