Селкооп

 

selkoop DSCF1363

 

 

Победилият социализъм или комунизъм – никой не разбра и партийните секретари даже – имаше едно достижение на “цивилизацията” си. Селкоопът или Смесеният магазин. За мнозинството от нас, днешните българи, първата среща на хората, които са ни отгледали (вероятно възпитали) селкоопът бе върхът на цивилизацията. Първата среща е единствена и винаги незабравима. Ценностно полагаща, оставяща основите на модерността и пътя към промяната. Величествен миг на преход към “новото време”. Промяната имаше лице – и то бе селкоопът.

Днешна България така и не успя да напусне тази “модерност”. Нахлуването на “модела на селкоопа” – микстура на кръчма, народно събрание, магазин, продаващ всичко и връзка с цивилизацията стои в мислите и представите ни от последните 70 години. Там, между гащите, хляба, трите вестника и тенджерите и мушамите, пийвайки Българите пораснаха, “узряха” цивилизационно и бяха “поканени” по панелените си градски животи, за да се погражданят.

Колкото после в годините да се случваше нещо, в мислите ни бе селкооп. От всичко по малко, колкото-толкова и животът продължаваше. Един “модел” на нашата пряка “швейцарска демокрация”. Принос към световна съкровищница на достиженията на духа и неговото обезсмесляне .

За съжаление в селкопа нямаше сметка много в работата му и той фалира, победен от фалита на главния селкооп – Съветска Русия, където газът и нефтът замениха с успех (засега) промяната към западния тип цивилизация.

Пак за съжаление, но пак вярно – светът, в който живеем е светът на нашите мисли. Възпитани като селкооп потребители, ние “решихме” да построим и селкооп капитализъм. И успяваме. Успехът е ужасяващ, но ние строим по тертипа на нашите мисли. Режем ленти, ядем погачи и сол, големците каканижат пред микрофони. Внуците на първите селкооп потребители играят хоро под записани народни звуци. Светката телевизионни камери – “за модерност и имидж”. И пак е като в селкоопа на дедите ни – големците откриват цивилзационния скок – смесения магазин, тръгват си, и и остават предстоящите в урбанизацията си граждани да си пийнат за свое здраве и за своя сметка – по едно, две, че и три – “от моята”.

Дошли в големия град, селкооп мислещите си донесоха и мислите, а с тях и света си. Едни се издигнаха и избягаха от панелите, другите продължиха да ги пазят и да ги санират, ако са цивилизационно еволюирали.

Надниквайки в мислите на издигналите се внуци на някогашните секооп граждани, ние заварваме пак селкооп страна. Малко, или много повече покрадваме, но мислено и представите са си пак “selcoop model”. Нищо цивлизационно и нагоре не се случило. В секоопа ни езиците (чуждите), ни напъването на мислите е на мода. Даскалът и попа никога не са били разбирани. Фелшерът е оня дето с една ракия те лекува, колкото толкова.

И тъй като като пукна демокрацията, почти като черешово топче изненадващо, подарената съветска перестройка изненада всички, най-неизненаданите главните шефове на селкоопа “овладяха” положението и си създадоха партийна “система” – от други, малко по-долни (в чиновете) и послушни селкоопци.

През цялото време милиционеро бе наш човек, пийваше и караше джипката. и днес такъв.

Демокрацията, както знаем, не става без вестници и радио, а сега и без телевизии. Селкорите (селските кореспонденти, за незнаешите) “овладяха” положението и се справиха “великолепно”. Селската правда не спира да наднича от новините и да ни радва. Кеф ти богатите също плачат, кеф ти двама банкер преспал със селкорка, удавена в силикон.

След 25 години “усилия”, днес с гордост можем да кажем. България построи селкооп демокрация. В която важен е партийния секретар (партията му няма значение, все е демократична). Партиите са партии на урбанизирани граждани с дълбоки корени в селкорското мислене. Това сметка, стратегии, планове и мислене у селкоопа няма. Там има универсалното “ония, у градо”. Сега е друго: “ония, у Брюксел”.

За капак – за тържественият четвърт вековен юбилей на селкоопския ни “капитализъм”, проимахме и партия на селкорите, които дне модерно наричаме журналисти. Трубадури на свободното селкорско слово.

Де що имаше учено си плю на петите и си отиде да го мъчат по света.

Селкоопът победи модерността! Та даже и нещо още по-страшно стори – Селкоопът Победи България! Селкоопът е непобедим.

Ха наздраве – дай ми една от моята. Няма моля!

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>