Денят на киселите катарзиси

 

уеб 30 618x400

 

Десетки, стотици са киселите демократи-журналисти. Едни от съдружниците на днешното ни АД на злото, в което полу-грамотността бе откърмена и поливана и хранена от именно такава “журналистика”.

Ива Николова е демократичен журналист. Работила във всичките си превъплъщения, които “съдбата й даде”. Работи за Георги Гергов, станал панаирджия и милионер заради лявата си отдаденост, започвайки от зоотехник и умело фалирал приватизираното.

Сeга демократката хвърля оставка, драматично забравяйки кой е Бареков, чийто стол е наследила “от съдбата”.

В някакъв никакъв момент бе кандидат на СДС за кмет на Габрово!

През цялото си битие бе демократ от онази зона на “сивата демокрация”, където всичко бе сладко-горчиво, но генерално – винаги кисело.

Днес е дошъл денят на катарзиса – сладко-горчивият, май киселият и май завинаги напуска “демократичната журналистика”. Май, ама е юни, никой нищо не знае още колко катарзиси има в джоба си, като оставките.

Николова не е сама. Десетки, стотици са киселите демократи-журналисти. Едни от съдружниците на днешното ни АД на злото, в което полу-грамотността бе откърмена и поливана и хранена от именно такава “журналистика”.

Демокрация, хранена от олигарси и пазена от истината. Цената е около нас – под формата на комунистическия капитализъм, който построиха чорбаджиите със сърца от ляво (като всички нас) и дикенсови нрави за правилата.

“Киселата журналистика” претендираше да ни учи как да бъдем демократи. Днес, след 25 лета, е дошъл денят на прозренията и обидеността, но не от себе си, а от другите, неразбралите я.

текстът бе публикуван на webcafe.bg

http://www.webcafe.bg/id_1659480551_Denyat_na_kiselite_katarzisi

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>