Оглушителната тишина

 

 

 

Ако някой можеше да мери тишината, и вакнахалията и шума й в душите на мнозинството българи – той би си счупил уредите. Разнопосочните, отричащите се, налудните и нормалните мисли реват като изпусната река или язовир. Грохотът е оглушителен и е “видим” в една привидна тишина.

 

И ако досега дори информираните, трудно “овладяваха” пороя от събития, то в последните дни – комбинацията от инсталираната “банкова” криза и отчаяното желание да се удържи властта, сега, в последните дни дори и “произвеждащите” са все по-задъхани.

 

Ловенето на риба в мътните води на новините – получи ново продължение. Следват леки повишения на цените на парното, топлата вода и тока. На фона на спасените от политиците банки, това ще се преглътне като традиционната лятна малка чаша с отрова. Все пак парите са спасени. Принципът бий го десет пъти на ден, а после му дай ваканция със (само) 5 удара на голо работи!

 

Следва нова седмица, в която Кашпировски (имаше и такъв (е)ВАНГЕ(лизатор)) само може да се учи как се управлява безпроблено безсилието. Новата перестройка не спира,.А времето си тече. Оставка няма, защото е рано. Има работа за вършене и пари за усвояване.

 

Безкрайната предизборна кампания, започнала на 14.06.2013 продължава. Целта спокойният и разумен избор на Българите да не се състои не е отменена от никой. Животът под постоянните сирени на политиците стана стандарт. Сред мненията за страшното или прекрасното бъдеще (както дойде) на гледачки, сеизмолози, финансисти и Ванга.

 

Едва ли в Европа има такъв народ, който да оживее след подобно изпитание. но ние можем и продължаваме да “ковем историята на лудостта си”, късайки мъчително от себе си спомените, които цялото минало и лицата му ни тикат като бъдеще.

 

Най-трудната промяна е раздялата с миналото в нас, самите. Освен, че пътуваме към решенията си, времето на земята ни тече. “Те” ги броят в мандати и парламентарни сесии, ние в години на фискални грешници данъкоплатци. Родина. Сред оглушителната тишина на мислите в нас.

 

This entry was posted in България, политика by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>