Какво не чухме по телевизорите

 

 

 

Ако в България имаше лидерство (казвам ако) – още вчера вечерта всички ръководители на партии щяха да са на една обща пресконференция, един до един, и да заявят:

Ние с авторитета си (нали са лидери!) заставаме заедно пред вас и ви гарантираме – няма да позволим никой да наруши финансовия мир и стабилността на България! Ще употребим всички свои сили, ресурси и контакти по света да активизираме подкрепа за Българската банкова и финансова система! Наша обща и единствена (вероятно искрена) цел е просперитета на България и народа й!

Да го чухме? Да го видяхме?

Говоренето на парче и разнопосочно, напомня повече на индивидуални политически акции, търсещи временни ползи за лидери и партии, но не и на грижа за България и народа й!

Ставащото днес с банките е обявяване на война на България! Който не го е разбрал, да прочете историческите книги. Войните ги обявяват на народа на страните, а не на партиите и лидерите.

Страданията от една война са безпартийни и дълги!

Разликата между политик и държавник е проста – единият мисли за партията за момента и утрето, другия за страната и десетилетия напред!

В моменти като днешния няма партии и електорати. Има само едно – страната, в която живеем – в нашия случай – България!

Случващото сега у нас е поредното потвърждение докъде е стигнала в размера си пропастта между думите, мислите и реалността у всички, крачещи по тази земя! Доказателство за разпада на чувството за общност между всички нас!

Всичко друго са думи и мантри!

 

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>