(С)трес тест

 

 

 

Помните ли кога се случваха най-големите “премеждия” в историята на Украйна преди да стане “демократичния” аншлус на Крим? Вероятно си спомняте петъчните артилерийски подготовки и драмите, кото се случваха в събота и неделя когато омаломощената страна Украйна едвам се връщаше към себе си. А Русия си бе поръчала Крим на “зелените човечета” и те й го “доставиха”.

Днес у нас по тази “технология” поръчаха банка и почти я доставиха на поръчителите, спасявайки със “страничните” ефекти една “гнила ябълка”.

Днешната “банкова криза” е едно истинско, братско творение и добре познатия ни “приятелски огън”. Този стрес тест на държавата, на политиците, на банковата система не произведен и незабелязан от държавата, която и без да го имаше се клати, пяна от газови колики в главата и в мислите си.

 

Цялата първосигнална реакция на всички (с минимални изключения) казва само едно – в царство, в което всички са бивши или настоящи управници много малко трябва да се обърне средата. Да се превърнат възпитаните жертви в бранещи малко останало им. И да потърсят спасение – при отбраняващи ги жертви, наречени политици.

 

Заради което красивите думи за стрес теста на банковата система се оказаха братски “трес тест” на държавата, която живее в режим на оцеляване. От премиера – до последния опозиционер.

 

Малките изключения от масовата паника само казват едно – докато ни управляват партийни експерти, а не знаещи – все ще е така. И докато партиите са майки-закрилници на жертви – ще избираме жертви, спасяващи ни от нас, самите, себе си.

 

Докато разговора за България и Русия и Запада заема мислите ни, а не просто и само за България – ще все така. Държавата България ще тръгне да се променя, когато ние си изберем и избираме трайно и дълго не управници, а държавници. Не партийци, а мислещи, знаещи и обичащи България. Обичта към България не се пише по партийни програми, нито се демонстрира с тъпани.

 

Трес тестът е в главите ни, а там е пълно с нерешителност, обърканост, и застрашаващ ни (вече) физически заплашваща ни неопределеност кои сме ние. Обичащи Русия, България, Европа едновременно. Или хора с ясно разбрани и прости, но казани публично, ясно интереси. Дано го разбираме.

This entry was posted in България by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>