Референдум по никое време

 

 

 

Няма и никога не е имало щастие за онзи, който реши да се постопли, запалвайки съседната плевня. Така както войната в Украйна, наказа Русия, така и днешните подпалвачи на България ще получат своето възмездие!

Нали си давате сметка, векът е Номер XXI, коментираната свързаност на света е валидна и за крехка България. Ефектите от ставащото сега в България ще повторят в много по-кратки срокове и с много по-страшни ефекти онова, което го чака Путин.

Илюзията, че България ще бъде унищожена ще остане в плановете на новите Херострати.

Опитът да повтаряш ненаучените уроци на историята ще се превърнат в поредния (вероятно, последния) крах на комунистите и техните стотици клонинги да обърнат история чрез подпалване на една страна.

Неосъзната реалност, че България е член на ЕС и НАТО ще струва на неразбралите много повече от колкото те подозират днес.

Украйна е един урок, който никой разумен не може да забрави. Илюзията, че сме ъгъл. малко село от Европа ще бъде много скоро разбрана. Мащабите на Българската икономика са достатъчно малки, за да има ефекти, които да бъдат дълготрайни. Войните между клановете на миналото ще засегне и неподозиращите днес.

Украйна не е България, България не е Украйна. Грешка! Светът е станал все по-обвързан и става се по-прозрачен. Украйна е последният, явно ненаучен, урок на тези, които не са спряли да мислят, че Аврора е не богиня на победата, а име на крайцер. Возейки се на крайслерите на “врага”.

В Европа и ЕС – това, което днес се случва в България може да бъде тълкувано само като опит за напускане на ЕС. Това никой няма да ни го позволи! А още по-малко – ние на себе си!

Остават само едни въпроси – като всички са толкова големи патриоти и политици с опит и мъдрост да водят този народ – защо мълчат? Пречки да го кажеш днес няма, векът е XXI-ви! Мълчанието във важните мигове е най-голямото качество на един политик. В други мигове – мигновената реакция е най-важната. Кой е мигът решава само едно – умен и искрен ли политикът! Там е разликата!

Въпросът е още по-прост – ако днешните политици са “построили” точно тазо България – дали те й вярват или не? Дали думите за построеното и постигнатото са били и са искрени. Това е местният въпрос. Другият, не-местният въпрос е – като толкова всички са Европейци и атлантици – вярват ли на тази Европа, в която се кълнят? И знаят ли на кой да се обадят, за да решат “местния” проблем.

Всъщност големият въпрос е един – ние вярваме ли, е живеем във Век Номер XXI и сме членове на Европейския Съюз? Ние – гражданите, и те – политиците?

Ако не – защо? Ако да – защо? Всъщност това са истинските избори за нашата убеденост и принадлежност към Европа и света на цивилизованите!

Гледано през очите на банкерите и ползвайки техните професионални думи: България е подложена на исторически стрес-тест за това дали е държава или е поселище на спасяващи се. Може би има и втори “превод” на ставащото сега – тестът е “трес тест” от колеги на колеги, с единствени плащащи – “драгите зрители”.

Днес миналото ни устрои референдум за бъдещето на България! Референдум по никое време, което е историческо, но не патетическо! Жевеем го! Делнично и стоически.

This entry was posted in Uncategorized, морал и ценности, политика, Размисли by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>