Ценностите (ни) замирисаха

 

 

България е уникална страна. Доказано, не спорим, това наше убеждение е една от основите на бъдещото голямо и градящото се днес наше национално съгласие около големите идеи и ценностите (заради Европейците, каквито всъщност сме). Страна с традиции, страна на победилата (ни) “демокрация”, която пукна преди 25 лета. Като черешово топче, като метафора в стих, като балон на партиен конгрес.

България е наистина странна ако искаш да се вгледаш в живота й и превръщаща във вечно влюбени в нея тези, дето са били за малко на гости по нашите земи. Обикновено нещата, фактите, обстоятелствата, които не си тръгват от бита, живота и изборите на местните жители на една страна са ценни, важни за хората. Неразвенчаните истории са митове, легенди и вярвания. Местните ги тачат, прекланят им се и им правят жертвопроношения.

Следвайки логиката на казаното и “лягайки на фактите” (не съм лягал на факти, но така говорят водещи публични гласове) – трябва да си признаем – дълго кътаните в мислите и желанията на хората факти са ценности. Оттук – добутал логиката до тази точка – мога с лекота да кажа: тук, по тези земи кебапчето и кюфтето са ценности. Непреходни, вечни, стойностни, не търпящи ревизия, напротив бранени.

И тъй като държава (?) сме членове на “клуба на богатите” (ЕС), и тъй като и ние трябва нещо да дадем ма Европа, ние по пътя към своя вечен принос към ценностите на “стария континент”. Континент, които цени ценностите и привлича.

Нашият дан в съкровищницата на ценностите на Европа е скромен, но пълен с вектори, дискурси и стародавни традиции, които ни родеят с голямата земя на старата цивилизация.

Нашият принос, както вероятно и не се учудвате, е кебапчето, приглася му кюфтето. А бирата се увърта без успех край тях.

От както е “пукнала” (каквото и да значи това) демокрацията в България – близо 25 години – нас ни преследва демокрацията на цвърчащите скари, суетящите се край тях политици и гладния за демокрация народ. Ако погледнете по-философски кебапчето – то освен ценност се оказа и лидер на духовността. Защото в политиката идеите за бъдещето са тези прости и важни неща, които ни събират и насочват мислите към онова вечно очакване за по-добър живот..

Погледнато много, ама много философски – кебапчето е философия, лидер, ориентир за нас. И при крачка назад в мислите – то е ценност!

През тези мисли искам да укрепя и у вас дълбокото си убеждение – “и ний сме дали нещо на света”. Страната ни има ценностни избори. Вървим напред и превръщаме кебапчето в ценност като въглеводородите (газта и петрола).

От което произтичат поредица от поводи за гордости. Ние ще сме първите в Европа открили скритата връзка между материалното и духовността. През ценността на кебапчето!

Да бъдем горди, братя и сестри Българи! Европа само може да диша пушека на ценностите ни! Били богати, били живеели заможно. Били.

Най-тъжното от разказаната история е, че разказът е верен и е диагнозата ни! “Цвърчаща демокрация”.

Дано греша.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>