Неимунизираният Хамлет

 

сара бернар 411px-Bernhardt_Hamlet2

Portrait of Sarah Bernhardt as Hamlet, 1880-1885, Lafayette Photo, London


Имам усещането, че заживяваме в странен микс от събития – всички водещи мъдреци на времето имат свои мечти – да върнат историята към любимите си събития и да ги преживеят, колективно, с “народа си” – като лидери и вождове отново, следвани от “своя” народ, които те ще спасят.

Проблемът с трите морета приключи, вече сме на два океана. Остана последният – народът бързо да се размножи, давайки простор на мечтите на бленуващите “светлото бъдеще” лидери за поне четири народа Българи. “Днешният” народ е сякаш нестигащ, неподелим.

Днес “битката” ни е да се случат едновременно Девети септември 1944 (за тангризма, Сидеров и Бареков), десети ноември 1989 (за мнозинството на будните и обърканите, но осъзнали се), 1997 (за вехтите демократи) и априлския пленум 1956 (за много вехтитете от “лявото”).

Един народ май не стига на никой – трябват им четири народа – та белким се утешим с национална хармония, щастливи лидери, и всеки народ – в своята нирвана, която е “поискал” и получил. Греша ли, привижда ли ми се, не знам.

Сякаш четири Българии искат да живеят едновременно и в небивала хармония. Мечтата за нирваната не ще да си тръгне ей тъй, на.

Историята завъртя шейкъра си – и “произвежда” ново ястие. Мечтата да се върнат яйцата в черупките и да започнем отначало готвенето на омлета и с тайната надежда за поръчката “яйца на очи” започва бавно да отминава в мислите. Но ще прекараме дълго в състоянието “сърби ме, но като се чеша много ме боли, но пък не се търпи”. Хамлет без имунизация на разума. Шекспир по български – версия 2014.

Заушката и варицелата в политиката са детски шарки, но карани на стари години са кошмар. Както става все по-ясно – инжекции- имунизации за наивността и глупостта в Историята явно няма. Няма Червен Кръст и спасители за пожелалите да се самоизлекуват по “бабешките рецепти” в историята.

Детската болест на “демокрацията” ни, че с малко труд и с много лъжа може да стане много и успешно всичко напуска мъчително мислите ни на растящи бързо деца.

Имунизациите са спасили света. Ние го научаваме днеска и ни личи в борбата да съберем несъбраното от никой и дивата болка на искреното страдание от битката за колите, часовниците и дворците преди успеха и предхождащите страдания на грамотността и просвещението.

This entry was posted in Uncategorized, България, морал и ценности by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>