Потокът, Серж и сержанта му

 

станишев орешарски index

Винаги съм знаел, че пъченето и биенето на беззащитни и вързани е бабаитлък, който рано или късно се плаща,

Чета материала на вестник “Сега”(16 часа 37′ 8.6.2014)  и отново трябва да търкам уши и очи. Та само преди 3 или 4 дни менторът на Същият Орешарски, който сега спира пред американските сенатори “Южния поток”, Станишев, каза точно обратното. Само преди дни Серж и сержантите му се обявиха срещу “извиването” на ръце от страна на Европейската Комисия и казаха – ние продължаваме.

Какво се е случило в мравуняка от страховити мисли в главите на тези, дето управляват България сега като кормилачките от нашето детство по наклонения склон на някоя улица или планината?

Какво накара про-руският и мъжкарски перчещ се Серж да спре да се репчи и през устата на куклата да каже точно обратното на мъжкарското си анти-европейско перчене?

Орешарски: Разпоредил съм да спрат действията по старта на изграждането на тръбопровода “Южен поток” докато текат консултациите с Европейската комисия.

Това обяви премиерът Пламен Орешарски на брифинг в Министерски съвет след среща с американските сенатори Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън.(сега.бг, 8.6.2014, 16 часа 37′)

Освен драмата на разпадащата се коалиция на келепира, другото, което е променило “мислите” на коалицията е неспособността да погледнат в очите Американците. Липсващото човешко самоуважение не може да произведе за света поведение на хора с характери. Трудността да имаме държавници, които да се държат като равностойни със събеседниците си, произведе отново “изненада”.

Станалото днес напомня много на великите прозрения на магьосника-икономист Стойнев, който прозря след едно пожарно посещение в САЩ колко са добри технологиите на “Уестингхаус” и съвместими при строителството на АЕЦ “Белене”. От тези думи не произтече нищо, вероятно помните и тази “пясъчна буря” в медиите-синоптици на политическата ни пяна.

Гледано, отстрани, това е последният опит на Серж и Сержанта му Орешарски (подкрепян повече от “про-европейския” ДПС) да се откупи и да задържи заветната коалиция поне още 12 месеца на повърхността. Този политически фокус и лупинг не е нищо друго от продължение на петъчния политически катарзис на Серж, когато  сред унилите лица на “своите другари” изтръска пред аудиторията на своята пресконференция един кош с плява, сред която бе и прозрението за неотложната нужда народът да бъде вкаран в политиката през задължителното гласуване. Налудност, която има само една цел – да се печели време по пътя към “усвояването” на кредитите.

Перчещият се побойник и празнословец Серж прозря за много кратко време, че политическото му оживяване не минава през друго освен през сервилността на слугата, съгласявайки се.

Оставам с горчивото усещане, че след отлитането на самолета на американците в главата на сержанта Орешарски ще се “зародят” нови, по-сложни и по-силни, мъжкарски мисли, че не е бил разбран правилно при превода от американците.

Ако направите малкото усилие да прочетете думите на Орешарски и си спомните онази трагикомична снимка на Орешарски при папата Франциск – всичко си идва “по местата”!

Никога една държава, управлявана от хора, които са слуги в мислите си, не може да бъде успешна. Никога побойникът от махалата няма да победи “отличника” и знаещия. Времето на побойниците-отличници отмина отдавна по Европа и другия цивилизован свят. Тук и сега ние добутваме последните години от слугинския си “епизод” в историята ни.

Чакаме утрешния ден когато днешната “твърдост” в решенията на Орешарски и Серж ще е отминала.

Оптимистичният извод от станалото днес е само един – илюзията, че можеш да бъдеш член на НАТО и Европейския Съюз и да искаш да бъдеш приятел с миналото и про-руското отминава. Включително и през подобни публични унижения, в които политическия типигьозлък отвращават и радват.

Само си представете какво състезание на страховете тече в момента в мислите на управляващите. Видимите, невидимите, споменатите и неспоменатите факти и детайли от разговорите на днешната среща са били истинска битка на избора на най-малкото зло. Изборът Евразия или Европа (“Южен поток” и Русия или “Шах Дениз” (примерно) ) е избор на оживяващия. България и стратегическото й бъдеще не са присъствали в истинските им мисли. Там днес “на гости” в главите им са били инстинктите.

България ще бъде тълкувана, уважавана и приемана за истинска демократична Европейска и цивилизована страна, когато позициите на държавниците й са ясни, ориентирани към интересите на България и през спазване на правилата на подписаните съюзнически споразумения. Страните, произвеждащи новини като днешната никой не уважава в мислите си, колкото и да са дипломатически усмивките по лицата на дипломатите.

Предсказуемостта е най-ценененото качество в дипломацията и човешките отношения. Неизказаните, необяснените предварително позиции на един държавник от ранга на министър-председателя на една държава са носещи трайни щети върху авторитета на страната, която той представлява. Подобни резки скокове в позициите не дават шанс на България да бъде уважавана, ценена и авторитетна държава. Липсата на ясна про-Западна или про-руска позиция на България ще продължи да тегне над страната ни. България не знае коя е и го показва през този лупинг.

Последиците са не само политически, те са преди всичко икономически, цивилизационни и чисто битови. Липсата и напускането на Западни инвеститори са видими в икономиката на България. Цената, като винаги, е плащана от народа на страната, където несигурността определя средата.

Пътят от “голямата” политика до трапезата на избирателя е най-краткият. И е особвно видим за зрящите граждани. Сержантите не ще “оправят” България. Оправят я честните и грамотните лидери.

 

 

 

This entry was posted in Uncategorized, политика by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>