Welcome Economist!

Днес министър-председателят Орешарски ще открие една мини-среща от регионално значение в хотел Шератон, организирана от The Economist Events под името “THE EU-BALKAN SUMMIT: Проправяне на път към възстановяване и растеж”.

Ще държи реч, ще го снимат, ще е важен под светлината на камерите, сред спокойствието на 5-звездния хотел, намираш се на едно прибягване разстояние от кабинета си, пред който 126-ти ден едни хора свирят и викат “Оставка”.

А инак Economist са доста “коварни” в това, което говорят и пишат за България.

Във свой филм същият този Economist разказваше за протестите под заглавието “Битката за България – игра на търпение”. Същия този, с който протестите си “играят на търпение” – в битка за България е домакинът на събитието от страна на домакините – човекът, който ще открие срещата – Орешарски.

Ако спрете със спомените и направите една проста операция с един пръст на клавиатурата на компютъра и попитате Google как ги “вижда” работите у нас в комбинацията Bulgaria Economist ще бъдете дори и изнанадани. Не, просто учудени. Много изненадани от многото лоши “попадения”. И Google – като Сорос – и той не ни обича. А Economist се оказва, че знае много и го е казал. И той, Economist, не ни обича.

Позволил да ни вкара в списъка на десетте най-западащи градове в последните 5 години – заедно с градове от страни, където се воюва. За последните пет години спадът за българската столица е 4.9%, като по-зле са само Кайро, Триполи и Дамаск – все градове, разтърсвани от кръвопролитни сблъсъци и несигурност.

Думата Bulgaria се е залепила за думите Crisis, protests и няма отлепване. Чета за гордостта, че ще ни видят чужденците.

Economist е разбрал и за липсата на плурализъм в медиите, което “преведено” на ежедневния език е липса на свобода на медиите. И го е казал.

Днес, след тези разкази на Economist, ние ще сме горди домакини на срещата за проправянето на пътя към растежа.

“Снимката” на днешния ден, малко преди да срещнем “важните” чужденци е ужасяваща за всеки управленец, пък бил той и кален балканец.

България гради 30 километрова стена на границата с Турция ( от 259 километровата си граница с Турция ). Засега тези 30 километра били най-атакувани. А ако турските каналджии научат секретната информация с 30 километра – какво правим – местим оградата или строим нови 30 километра ограда. А ако падна режимът на Асад – демонтираме ли оградата ?

Още факти – миньори стачкуват под земята, Атака ( “нелегалният” коалиционен партньор ) – громи бежанците ( с демонстрацийка пред кабинета на министъра, който крепи ), на БСП й се пуши, та се не трае – внася проекто-решение за отмяна на пушенето на закрито, председателствана от ПЕС шефа Станишев. Борим се с чужденците да не купуват земята на България, очаквайки всички останали страни-членки на ЕС да гласуват това в парламентите си (съгласно договора ни за членство).

И разбира се – мина поредният вот на недоверие към Орешарски. Очаквано не-успешен – след екстрено “инсталиране” на нелегалния коалиционен партньор в залата на парламента ни .

Екслицето на една телевизия и политик под прикритие е болезнено засегнат от факта, че е “видян” с финансовия си благодетел и това е казано по-публично от познатото шушукане около медиите.

Има още много новини от деня, в които България я няма. Има обидени, разтревожени, засегнати лица от това, че са публични и са такива по повод родолюбие, жертвоготовност и силен, експресивен език на трибуни на политическото у нас сега.

И накрая за капак – 126-тия ден на непрекъснати протести срещу правителството на домакина Орешарски е отминал, идва 127-тия протест..

Та в тая “рамка” гордият ( и “издръжлив”, по лични признания от днес ) Орешарски среща свойте гости – чужденци. Ще има снимки, ритуални думи и поне десетина интервюта пред чужди медии. Нашите не ги броим – те са на повикване.

“Снимката” на днешна България са думите на Местан, изречени вероятно със страх от идващото : “Урокът от последните скандали е, че те няма да пощадят никого и не би трябвало да бъдат стил на правене на политика.”

А инак – в тишината и официалното говорене ще става дума за растеж и проправяне на път към възстановяването. Economist ще си вземе парите от организираната среща. Растежът ще остане по документите. Орешарски ще си проправя път към нови форми на управление, когато да управляваш правейки се Европеец, след над четиримесечни протести, е успех.

Най-хубавото на подобни срещи е, че чужденците не крещят, усмихват се, нямат вувузели и винаги имат по една добра дума за всеки. Викат му куртоазия.

А инак – Орешарски се моли само да не се изложим пред чужденците и да не го предаде шумооизолацията на дограмата на хотела – протестиращите ще са отвън докато той прочете написаното (му) в 16:30, а ще вечеря с гостите в 20:00.

След което Орешарски ще потъне отново в своята “международна” самота, прекъснал я за часове с един платен от спонсорите Economist Summit.

Welcome Economist !

P.S. Очаквам черната неблагодарност на Economist – тръгнали си от България – ще напишат неблагодарни за гостоприемството текстове, с които ще продължат да “пълнят” справките в Google, в които думите Bulgaria, protests i Oresharski ще бъдат все по-”залепени” една за друга. Няма правда би казал Орешарски. Има истина бихме казали ние, тези отвън.

текстът е публикуван на сайта offnews.bg на 17 октомври 2013

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>