Пред изпит, който е избор

 

 

страх вяра images

 

 

Девет дни преди да отбележим една година от началото на протестите – ключо-държателят на Българската “демокрация” – ДПС реши да освободи напрежението и резна демонстративно с клещите на хладнокръвната “патриотичност”, пред.камерите, брачната халка, оказала се в последния момент не златна, а пиринчена.

Мандалото, което ДПС е имало през армията на контролираните си избиратели, щракна. Редът на ДС удари по масата и отново доказа очевидното – любителите са побеждавани от професионалистите. Какъвто и да е професионализмът. Дано инстинктите на мнозинството Българи позволят на следващите (много скоро) избори да се появи мнозинството на Разумните, а не на поредните спасители, кърпещи старата абичка на “демокрацийката” ни.

Никой и никъде не е построил небостъргач от кирпичените тухли на старите и милите му къщички. По света старите къщи са музей, а не повод за само оплакване и кълнене на новото. Модерността и старото трябва да съжителстват, а не да спорят за “собствеността” над настоящето.

Единствената причина, извън емоциите и сантиментите, да бъдем в днешната будеща само погнуса и усещане за нещастие у всички ситуация е неспособността на мнозинството Българи да разделят Емоциите от Трезвите мисли. Емоционалната ни незрялост, “култивирана” системно в годините назад ни пречи да се разделим от вечното (и толкова човешко) състояние на разбиране на света около нас като несправедлив и лош специално за нас, Българите. Светът е един и същ за всички, но неспособността да го “прочетем” по рационален начин ни връща постоянно назад, обричайки ни да живеем в самосбъдващото се “наше” пророчество за “тежката” ни съдба на “обречени” и вечни жертви.

След днешната рязка промяна на “картината” – ние отново сме пред своя избор за само-определение като жертви или не. Отново сме пред избор, който ще бъде съдбовен изпит. Ако не го издържим – никой няма да страда за нас – ще си проговорим урока, и пак ще трябва да се явим. Ако не разберем, че сме повтарачи – ще си продължим страданието и ще сме наистина “професионални” жертви, каквито сме днес. Осъзнато или не – професионалисти в самосъжалението и кълненето.

Отново ще се появят констативни коментари – Доган и Местан управляват държавата. Те направиха видимо безсилието на всички. Формално това ще в вярно, но истината е винаги в невидимото, което обикновено е очевидното, с което сме свикнали. Докато в България няма съгласие между всички, желаещи искрено (а не двулично) промяна и не се стигне до съгласие за шепа важни национални приоритети – то тези, които са се договорили на тъмно за техните приоритети – ще ни управляват. Така както се случва до днес.

Една държава е успешна за всички ако се управлява през приоритети, договорени и следвани публично.

Държава, управлявана от тъмни договорки, е нещастие за мнозинството и Елдорадо за шепата договорили се.

Редът побеждава безредието. Дано повече Българи го проумеят. Друг път към по-добрия живот на България няма! Проумяването на този прост факт е свързан с Промяна в мислите и в правилата, в която всички са равни пред закона. И правилата важат за всички. Комунизмът, който не си е тръгнал в мислите на мнозина е живот през изключенията.

Истинският, важният, единственият, главният “герой” на успелите държави е Малкият, анонимният Човек.. Там, където важните са вождовете, съществуват винаги два свята – този на говореното, разказваното и другият, на реалностите, които са срамни и са постоянно състезание “сървайвър” за мнозинството на мълчаливо съгласилите се на живота с правилата през изключенията.

България е пред пореден избор. Животът сред и през Лъжата трябва да свърши, а това е всъщност Изборът на успелите по света нации и държави. Този избор е най-лесният и най-трудният в годините на модерната ни история.

Изборът е “Европа или Евразия”. Сложните и подменящи реалността думи само прикриват простотата и съдбовността му. Всъщност този момент е края на “прехода” – последният смокинов лист от тялото на голата истина пада.

This entry was posted in Uncategorized, България, политика by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>