Промяната като възкресение

Последният ден в календара е сякаш точката на една страница от новелата на живота ни. От онези броени от Господа странички, които ние “пишем” през перодъжката на делата си, и “направлявани”, крепени от дланта на невидимия, Той. Онзи, на които се “гневим”, когато сме слаби и благославяме, когато сме силни. Господ, за който “подозираме” цял живот, че ни дава сили и надежди и с Който разговаряме е душите си вечно, непрестанно, без умора докато дишаме. Осъзнато ли не – ние го правим цял живот.

След този “последен” ден, за който всемираът не знае, че сме го натоварили с толкова много смисъл, животът продължава. Банално, протяжно или забързано, но продължава. Един ден, който е затрупан от спомените, надеждите, покрусите и бляновете не едни други 364 дни. Един анонимен ден, които ние товарим всяка година с роля, която Времето не подозира, че му отдаваме.

Годината със “серийния” номер 2013 бе една от малкото години в живота ни на хора и човеци, която не се побира в рамките на простите обяснения и леките думи. Това бе една година, в която чувствата изскочина от скриновете, таваните и мазетата на душите ни и отново ни върнаха усещането за живота като стихия, обич, омрази, надежди, прошки и вяра, много вяра.

Тръгва си една година, в която Словото седна на своето единствено вярно място, своя трон в душите ни, и не напусна мястото си 365 дни, в които всички ние говорихме, колкото десетилетия назад не бяхме го сторвали. От мълчаливо и подплашено животичнче, скрило се в нас, то изскочи и ни облада. Превзе ни и не ни пусна, давайки свободата, която душите търсят и намират през думите!

Изминалата година бе необикновена за всички нас. Където и да бяхме, каквото и да правихме, ние, Българите, говорихме и споделяхме, споряхме и се примирявахме. Които и да бяхме, каквито и да бяхме – ние възкръсвахме за себе си.

Нашето колективно “възкресение” като хора започна. Неочквано, неподозирано, връхлетяло, освободило ни. И както е видно – това е само началото на един път, който без значение името – Кръстен, път към себе си, път към другите и пътуване към Агората на страната ни е едно пътуване след което никой и нищо нямат да бъдат същите. Едно пътуване, което започна като искрена изненада за самите нас ще продължи и ще ни води към една желана, страшна, копняна и мразена дума, значеща всичко това заедно и наричана кратко Промяна.

Промяната започна и като всеки разрушаващ се бент и отиващо си минало, не всичко бе градеж за очите и душите, напротив. Само мъдростта на волята и търпението, смирението и надеждата могат да ни дадат сили в такива времена, когато помпозните думи и лъжата си тръгват трудно и безславно, посрамени и унижени от Истината и Надеждата.

2013 свършва за календара, за да се “роди” новата 2014. Извървяният път от всеки от нас става все по-видим и надеждите все по-силни. Зад декларативността на тези кратки думи всеки от нас събра в шепите на душата си хиляди спомени, които хранят вярата ни в случилото се Чудо.

Защото в 2013 за първи път ние колективно прозряхме за силата на обединението на волите. За малката ни сила, която се умножава хилядократно и става енергия за Промяна, дори когато плачем в себе си.

Някъде, между много мъдрости казани от хилядите поколения хора и стотиците цивилизации живяли на земята се е родила сентенцията “всеки дълъг път започва с една, първа крачка” Казват, че била Китайска.

2013 бе първата крачка на Промяната! На осъзната днес, осмислена крачка на преместване на злото, покварата и слабостта от Доброто, Надеждата и смирението. Годината-крачка, в която егоизмът бе посрамен и назован публично отново за грях.

Светът се повтаря, но иманно през тази година ние колективно научихме нещо повече за смисъла на Живота, който е преди всичко пътуване към Промяната като пътуване към самите себе си. Така както е било преди хилядолетия и столетия. Така като е било винаги.

Най-важната, най-четената и най-ценната за всеки от нас е книгата на нашата душа и нейния досегашен живот. В океана на спомените ни има от всичко. Там го има всичко онова ценно, за което говорят “големите” книги. Дано Вярата ни и Господ ни помогнат на “прочетем” себе си честно и мъдро, “пишейки” следващата страница от своята лична новела, наречена живот.

Прозренията ни чакат, пътешествието продължава. Пътят към нас самите, към другите и към вярата ни в Доброто ни чака! Ние възкръснахме и възкръсваме! Ние пътуваме.

Прозренията, които ние събрахме през стотиците лица на хора, които срещнахме, хилядите мисли с надежда, които умовете ни и очите ни усетиха и видяха.

2014 – пътуването към Промяната продължава! Да си пожелаем лек път!

текстът бе публикуван на на фейсбук профила ми и на сайта noresharski.com на 31 декември 2013

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>