Да победиш Гугъл

гугъл 655-402-gugyl-spira-google-reader

 

 

Днес българските политици се състезават помежду си в превода на станалото в изборите и техните дълбоки прозрения, предоставени за осмисляне на нас, земните. И ако си мислите, че опорните точки са тясна територия на една или друга партия – грешите. Днешните преводи, които чухме са списъци с опорни точки, допълващи се и целящи нашето объркване. А пък и ние – езици не знаем, а тук първенците до един са полиглоти.

Ако Българските политици се главеха за преводачи – гладни щяха да ходят. Всички преводи на “политически език” на станалото на изборите за Европарламент напомнят за очевидното желание всеки да реши вътрешните проблеми на партиите си и най-вече – личното си оцеляване по партийната “лестница” (стълба – на руски). Катастрофичното се е превърнало в масово у много от партийците.

Иновацията на днешното “публично обговаряне” на резултатите от изборите е е само една – всички не са победители, за разлика от традицията до преди година, когато победител беше всеки. Бареков е едно изключение, но той въведе много “иновации”, така че му е простено. Преди година не е сънувал и грам от поверената му инфлационна слава и инфилтриране в плътта на клетата (за някои, но не за всички) България.

Реването и кълненето, което сега се носи над селото ни напомня виенето на платените оплаквачки от едни други времена, когато хората са били по-откровени. Днешното виене е непрофесионално и предвзето.

От изредилите се преводачи пред медиите стана ясно, че вторачването в партийните пъпове се е превърнало от йога упражнение в политическо словоблудие. Взаимните легитимирания на партиите през техните преводи и обсесията на оживяващите от факта на билогическото оживяване на партиите доведе до тоталното “задълбочаване на ролята” на партийния живот като единствен смисъл на съществуването на партиите. Или като обичат да казват комунистите властта не е самоцел, но си е наша, най-много ни отива”.

Отдалечването на партииците от живота само ни разказва отново за една от драматичните причини да сме на днешното дередже като държава. Колкото и театралният партиен живот да преуспява – енергията на превзетостта на дърдоренето няма да се трансформира в промяна.

Промяната тече в умовете и душите на изгонените от политическото милиони Българи. Последните избори твърдят, 1е 65% от Българите не са гласували. При цялата спорност на известните ми изборни списъци, включващи абсурдните 6.9 Милиона избиратели, , гласувалите 2.3 Милиона не са повече от 40 – 50 % от реалните живи избиратели. И още нещо – на тези избори са се “случили” рекордните 122.000 невалидни бюлетини. “Кодексът на Мая” е “изял” почти един депутат. Това сякаш никой не пожела да види.

Умерените прозрения на дясното (при цялата условност на това идеологическо делене у нас сега) не променят картината на днешното Българско политическо. Очевидно е, че пътят до признанието, че партиите са инструмент, а не универсален ключ за решаване на натрупаните злини и усещане за масово нещастие у Българите предстои.

Единственият странен, но точен лакмус на промяната, е засилващата се циничност на думите на всички говорещи. Оттичането на това слово в канализацията на медиите и от душите ни е именно пътят за напускането ни от светът на думите и прекрачването ни в света на въпросите, свързани със само една дума “Защо?”. Въпросът “Кой?” никога не може да предвари с добър резултат за питащите се, тези дето търсят отговорите в живота си през причините. Смирилата се агресия е единственият път на истинската промяна. Разбира се, ако е пожелана искрено от мнозинството граждани или жители на земята ни.

Истинският превод на станалото ставащото се случва в душите на Българите. Театралния живот на жестомимическия ни театър на глухите и и немите няма да е вечен. Всеки ненаучил езика на политическата жестомимика ще си плати. Преводът е изкуство, но не е любителското копие, което произвежда Гугъл. Ако политиците на България продължават да се състезават с Гугъл и да го побеждават – те са объркали професията си. Гугъл ще ги бие скоро. Както и животът, които не Фейсбук или Туйтер.

This entry was posted in Uncategorized, политика, Размисли by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>