“Касичката на властта” и нейните пленници

бтв нюз 60981451

бтв-нюз-60981451.jpg, May 31, 2014

 

Може ли да е нормално да бъде наречен криза един факт, който е верен поне 20 години? Следвайки формална ( ама най-простата ) логика излиза, че живеем в перманентна криза и това е публично признание.

Днес заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков заяви пред Нова тв, че имало “криза” в столичната Бърза помощ. Ако тези заложници на неслучилата се реформа в здравеопазването не бяха подали колективно оставка – никой нямаше да ги забележи. А нима “кризата” не е цялата система на “Бърза помощ” в България. И дали само “Бърза помощ” се нуждае от бърза помощ и радикална промяна на отношението на обществото към своите мълчащи и невидими (заради това) лекари?

Докога Здравната каса ще бъде “касичката на властта” (цитирам думи на един лекар)? Докога Здравната каса ще е без конкуренция? И докога ще се отлага информационната система за нуждите на здравеопазването?

Странно или не – никой опозиционер не забеляза и не подкрепи ежедневната и истинска драма на тези оставени да живеят във вечен “сървайвър” хора, спасяващи животите ни.

Сякаш сме Ферма за животни.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>