България няма път назад

чудомир калпак

Портрет, автор: Чудомир

 

За ужас на местните реинкарнатори и вуду магьосници на миналото, България никога повече няма да бъде “невидима” за Запада. Животът под полата на майка Русия приключи за България на 18 март 2004 година когато Народното събрание на Република България ратифицира Северо-атлантическия договор.

В България явно все още има политици и търговци на вляние, които не са разбрали за този факт.

Приета веднъж за член на НАТО и ЕС (преди 7 години), България никога повече няма да бъде извън “клуба на богатите”, колкото и да е силно старанието на местните скрити или крещящи апологети или тихи фенове на Путин и Русия.

“Лошото” и на най-лошата демокрация е, че (поне) един път на четири години (дори много лъган и заблуждаван) народът е питан иска ли да бъде управляван от досегашните или иска да ги сменя.

Единственото добро, позитивно тълкувание на вярната констатация на статията на “Уолстрийт джърнъл”: “На Запад расте тревогата от руското влияние в България” и на авторът й Джо Паркинсън е, че България е част от Запада (колкото и да е доброволна периферия) и като член на НАТО и ЕС няма да бъде оставена в ролята на изнизваща се от семейството.

За “учудване” на днешните Български управници, времената когато членството в СИВ и Варшавския Договор бе було на невидимост, ЕС и НАТО са организации с други принципи. Илюзията на днешна Русия на Путин, че в XXI век ре-инкарнацията на СССР може да се случи е завладяла умовете и джобовете на днешната коалиция, управляваща България.

Западът не е СССР, “номерът” на политически мушмороци и балкански Андрешковци, които Станишев и кръгът му упорито налагат на България сега няма да остане незабелязан.

Колкото и анти-европейско и анти-западно говорене да бъде спонсорирано и оркестрирано невидимо, колкото и да е труден и конфликтен светът в който живеем – България е на сцената, редом до Запада, защото е част от този “презрян” от мнозина Запад.

Играта на беден роднина на Запада, който може да бъде приласкан само от славянска Русия, загуби на последните избори. Отсъствието на отявлено про-руски партии като наше представителство в ЕП го доказа.

Но “мекото”, уж невидимото присъствие е факт. Гледано откровено и обективно – изводите, че в България про-европейското е победило про-руското са неверени. При цялата условност на подобно твърдение – в Европейския Парламент заминава едно добро представителство на про-руска България – БСП, ДПС и новосъздадената “цензура” са едни софт (за публиката), но реални “хард” про-руски посланици.

Гледано през тази преспектива – статията в “Уолстрийт джърнъл” (една от не многото за България в западната преса) повдига завесата за растящата важност на България в едва започналия да се формира “нов свят с нова мека желязна завеса”. За съжаление на русофилите и на техните спонсори в Москва – годината е 2014, а не е 1945. Путин не е Сталин, Обама не е Рузвелт, Оланд не е Де Гол, Камерън не е Чърчил. Станишев никога няма да бъде Георги Димитров или Васил Коларов. Комунизмът е религия за аусайедери и фанатици, обичащи миналото.

Преоблечени като “западняци” днешните засукани русофили се борят за умовете на колебаещите се неразбиращи. Репатрираните (и неуспяли) от Запад независими кандидати за Евродепутати осветиха за един исторически миг колко много лица има про-руското.

Добрата новина от цялата сложна и трудна за разгадаване (от мнозина) картина на днешна променяща се България е, че местните резерви от лица на лачени и “независими” кандидати за “новата Българска независимост и равно-отдалеченост от всички” свършват. В склада на местната про-руска гвардия лицата попривършиха.

Самият факт, че говореното по темата Русия се превърна в “Темата на 2014″ е най-доброто доказателство, е че България не е същата. Лежерно “цветният свят на безразличието” все повече става свят на черно-бялото. От сенки и силуети в тъмнината, желано или не, лицата на всички по терена стават все по-ясни. Мълчанието става все “по-наказуемо престъпление” – публичността, а не правосъдието е екзекуторът на мълчанието, криещо лъжата.  Разговорът все повече не търпи безразличните. И това е Промяната.

И още нещо – след 25 години “демокрация” – разговорът кой е всеки от нас придоби формата на разговор с един прост въпрос с един прост отговор – за или против Европа си? За Русия на Путин или за България в Европа си?

Светът става все по-черно бял. Дори и за “неразбиращите нищо”.

България няма път назад. Осъзнаването на тази “нова” реалност от все повече Българи и рехавото лидерство на България продължава.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>