Комиксът-държава

мики маус index

 

Горчив или сладък, опитът от последните избори в България ни води към някои размисли и сътресения в сивия поток на събитията в бълбукащото наглед кротко ежедневие, наричано многозначително “съвременна България”. Неразбирането на народо-психологията на “матриала” и трудностите при когнитивния процес (“технологията” на схващането на реалностите) на много сънародници ги направи изедници на доста кариери на “емблематични” за някои партии маски на политици. Демокрацията на триъгълничетата и квадратчетата засече. И с “хиксчета” не става. Мачът на разума с безразличието с равния резултат на края е загуба на терена на бъдещето. Бездарието пак ще побеждава.

С други думи – мразещите България демиурзи бяха наказани от системното си производство на полу-грамотни жертви. Красиво изречено – детето победи родителите си, опропастявяйки ги. Ненужен канибализъм, съгласете се.

В търсене на изход от създалата се ситуация, предлагам някои мерки от “организационен” характер, следвайки реалностите и пропадането на “стандартите”.

1. Бюлетините трябва да бъда цветни. Спестените пари от черно-белите бюлетини са най-лошо спестените пари от широкопръстата държава.

2. Списъкът на партиите във “фиша” за изборите могат да бъдат оформени като статуси от Фейсбук или Туйтер – срещу всяка партия в бюлетината трябва да е сложена снимка на шефа на партията. Да нЕма грешки или коментари “не знаех” или “не разбрах коя беше партията”. За улеснение на по-грамотните политически няма да е зле да има и по едно знаменце на страната, която съответната партия обожествява. Кеф ти Европа, САЩ, Русия, кеф ти Северна Корея, Острова на свободата на братята Кастро. Законът не забранява купуването и продаването на картинки в тъмната стая.

3. Преференциите – едно ново завоевание на демокрацията – трябва да бъдат оформени с пиктограми, прости картинки. Никакви цифри или други клопки на образованието до четвърти клас. Случаят “15/15″ е поучително покъртителен за някои персонажи. Картинки със занимателни образи – зайче, мечка, лисана, вълчо (кумчо), конче, мравка, слонче, доларче, рубличка. (извън шегата – това животинките е практика в някои африкански страни)

4. На “езика на 25-тия кадър” трябва да бъде включена и цената на “гражданската активност”. Щом Путин го може в битката за умовете на руснаците – няма как да не го можем и ние. Все пак ние сме им дали азбуката за първите 24 кадъра от филма.

6. В Българската демокрация трябва да бъдат включени успешните бизнес модели на пирамидите – всяка свенливост е явно пагубна. Утре Местан ще бие Сергей – при слабата или липсваща “бърза помощ” – ще се разбие днешната “демография” – ефектът на анихилирането на червения електорат ще се усили рязко и терминално (Терманал-2 не се брои).

7. Всички партии с думата “България” в името си да се оформят в самостоятелна избирателна лига. Лигата на лигаво обичащите България – ерго мразещите я.

8. Да отложим малко плана за Айпадите, Айфоните и и Ай продуктите до момента, когато тези устройства ще за почнат да мислят вместо собствениците си, добре известните потребители на картинки. Да не форсираме деградацията. Тя и без нашата цензура се развива “прекрасно”.

9. Електронно правителство не ни трябва – трябва ни лампово, с жичка, за да ни освети драмата – на шепата виждащи я.

Важна Забележка: Предложение Номер 5 и 15 ги няма – не са казване, но са помислени. Държавата е за затваряне – Мики Маус сме ние, барабар с тримата глупаци и цялото ни “ну, погоди” минало и настояще, което сами си погодихме,

 

This entry was posted in Uncategorized, България, политика by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>