Господин за един ден

колев господин

 

В сезонът на яловия политически маркетинг, за миг истинските резултати от изборите се преместиха от фактите – в тежкото състезание на празните думи а за това как Господин Некой стана на Господин Някой, а малко по-късно и Неков.

Историята на злополучната 15-ца от листата на коалиционните българи от БСП е най-добрата илюстрация на яростното търсене на медийни дъвки по пазара на позора.

Джвакането на темата как един анонимен партиен функционер, запълвал дупките на партийните котерийни и корпоративни битки, е стана Господин за един ден напомня за онази комедия, която гледахме в едни други времена с очите на деца за истинския свят, в който попадна героя.

Господинът за един ден Неков се превърна в разказ за един щастливец, който получи торбата с късметите, не заради съдбата и игрите й, а по повод на лотарийния живот на партията му, където всеки ден въртят кълбото с печелившите политики и лица.

Едногодишното управление на доминираната от мандало-носителят ДПС коалиция се превърна в един безкраен спор с времето и това как в търсенето на измислени поводи медиите колективно могат да дъвчат безумието, преживяйки в яслата на безвремието.

Умираща, в клопката на “извънредните” ни времена, България е заложник на интересите на про-руските си управници.

Преразказването на гледани филми не е било никога интересно за зрителите. Никой уважаващ се режисьор не би пожелал да копира, защото ролята на епигон на нечий талант и успех би била краят му. Но не и тук.

Според обекти.бг във филма “Господин за един ден” (1983) главният герой, чиято роля изпълняваше починалият Тодор Колев, бе казал “Парите са тор, от която изникват красиви цветя.”

Днес, тридесет години по-късно, преводът на епигоните е една жестока гротеска, която би прозвучала като: Парите са тор, от която изникват само плевели.” Все пак – това не е изкуство, а “политика” с “главни” действащи лица – епизодиците.

Тук краденето на време и бъдеще на България не е творчество, а отдаденост на съветското. Филмите бяха съветски или хубави, нали помните. Отдавна никой в политиката ни се бори за уникалност на творчеството си.

Некой днес е Неков, а утре пак – никой. Неков е невинен. “Игрите на късмета”, които съпартийката му Мая устрои на всички го направиха видим. Едва ли съдбата би била толкова благосклонна и би го дарила с толкова светлина, ако той не бе зачислен на историята с невидимия и невъзможен (но оказал се “щастлив”) Номер 15.

Търсенето на господа за един продължава.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

2 thoughts on “Господин за един ден

  1. Чудесно обобщение на нищетата на българската политика. А младият глупчо ще замине в Брюксел, ще си оправи живота с високата заплата там и ще изгори завинаги – от Брюксел политическа кариера в България не се прави.

    • Прав си, Емо. Лицето “15/15″ може да е всичко – активно мероприятие или приятелски огън, “игри на съдбата” и ли нелепа случайност. Днешната му петъчна изява по БТВ го разконспирира. Авторът на две книги говори с езика на прочелия две книги. Класически образ на посредствеността, добрала се до листата в ролята на редче от биографията. Европа получи един безличник повече, подарен от БСП.

      Това че аз се изплъзнах от неизбираемите места, това е интересно. Това дава надежда на хората. Точно това искам да покажа от тук нататък. За мен е важно да не правим българския народ неграмотен, защото ние сме част от него. Няма как да кажем, че някой се е объркал.

      „Няма за какво да се обиждам, все пак това, с което съм се захванал, не е детска градина и няма място за обиди“

      „Явно им е харесал профилът, в който се представям.”

      „Аз слушам всякаква музика. В тази връзка много са ме бъзикали, че слушам и руска музика. Това са енергийни песни.” (оффнюз.бг)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>