На тортата забучиха свещичка

бареков 1401181305_1

снимката е на offnews.bg, 27.5.2014


Започва следизборната консумация на успеха на управляващата коалиция 2+. Борбата кой да е лелеяния “+”. Мъничката подплънка за един исторически миг.

Бареков от линейка ще стане катафалката на статуквото. (това написах преди два дни в профила си)

Не минаха два дни и Бареков реши да ме потвърди. Кръвта вода не става казват старите хора. Коалиционната душа на Бареков видя верния отговор на щенията си да ни управлява в лицето на горящия от вътрешни пламъци лидер Сергей.

Този момък живее като за последно, всичко около него е напрегнато до откат. Тази негова “всеотдайност” не бе за Евроизборите, вече става очевидно ясно – Бареков бе виртуална реалност, материализирана за политическа секунда време, една инвестиция в едно желе! Еднодневка, плод и предмет на лабораторен експеримент.

Времето е извънредно, както предрече гуруто Сергей. Бареков продължава да бъде микс от всички “велики истории”, “спасявали” България – той днес е приготвен за консумацията на наивнците шейкър, в който има цар, ляво, дясно, “Харвард”, “Кембридж” и много пълнеж от невидима Москва.

Питие за зависими от глупостта си любители на безплатните зъби, айпадите, фойверките от думи и много, много “нахранени” за малко любители на младостта, която заслужава да ни управлява.

Няма време, другари, няма време. Времето е не само пари, времето гори. Изгарят последните надежди без право на преференции. Изборният фарс приключи, идват дните на спасяващите се спасители, идва времето на следизборния цирк. Заклещените псета от коалицията търсят своя спасител, който да ги отърве един друг..

Бареков е като свещичка за рожден ден. Пали се в началото на пожеланията, свършва при последната светкавица на фотоапарата. После срамежливо хвърлят свещичката на боклука.

За гостите и торта няма да има.

Набучиха Бареков на тортата, която ни сготвиха.

Купонът свършва, последната свещичка гори. Замрялото време оживява. Да му мислят спасяваните и спасителите. Купонът свършва, свещичката изгаря – преди последното отхапване на лелеяната коалиционна торта, допълнена с един “+”.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>