случайни попадения от ФБ – 28-05-14

Мандало-носител

Време е да се появи нова фигура в “публичното говорене” Мандалоносител.

Като гледаме – мандато-носителят линее, а мандалото го държи младшия партньор. Не забравяйки никога сакралните думи на мандатоносителя, че живеем в извънредни времена – новите реалности раждат нови публични (и най-вече скрити) фигури.

Как се прави положителна журналистика?
С положителни новини от положили се журналист, работещи в добре позиционирани медии. Творчеството е в позата, другото е класическо. Взаимното удоволствие е гарантирано.

Йотингер: ЕК и България водят положителни разговори за „Южен поток”

Не би било зле, ако Народното събрание направи едно изнесено заседание на Аерогара София, за да не губят ценното време на премиера Орехов. Това би било една прекрасна “премиера” на премиера преди отлитането му.

Да ти пее Кобзон или “Любе” на кампанията. Или двамата – за по-сигурно. Това си е ново кълнене, модерно проклятие.
Не ми вярвате, аз си измислям?
Питайте Сидер Сергеев – тяхната партия го усети!

Днес всички са заети от силните си намерения да анализират. Да анализираш невъзможността да мислиш е истинско постижение на глупостта.

Явно живеем в два свята – на анализиращите и на мислещите.

Бареков – радетел за моногамност в проституцията.
“Атака се срина. Не може да се продадеш 20 пъти. Вижте, аз съм мъжкар човек, проститутките, когато започнат да се предлагат и да взимат пари, за да спят с всеки, им пада цената.”(оффнюз.бг)

 

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>