Отчетът на Дявола

Доган и Местан от времето преди първият да стане почетен председател на ДПС. Снимка: Rodopi24.blogspot.com

Доган и Местан от времето преди първият да стане почетен председател на ДПС. Снимка: Rodopi24.blogspot.com

Днес приемникът на Доган – Местан произнесе “ярко” тронно слово.

Реториката на Дявола (ако сме си я представяли, че я има) е бледа пред казаното с апломб, драматични замълчвания за повече от минута и аплодисментите на станалите на крака депутати в края. Пред камерите на Националните медии!

Урок по фарисейство, лекция на злото пред учениците си, коренопреклонно станали на крака пред “Учителя”. И най-вече – слово, насочено към “патроните”, “бащите” на прехода. Защо ДПС е “наистина” най-добрият от “класа” на Държавна сигурност, където момчето от една малко село е било поканено. И не ги “подвежда” повече от 20 години.

Не си спомням в Българския парламент някога да са били казани толкова много лъжи, толкова много причини да бъда обяснени със следствията си и всичко да е “вярно”.

Вярно дотам, че за наивния, уплашения и смачкан от вълните от лъжа и ужасяваща пропаганда Българин да онемее – и това да е истината от последна инстанция. Инстанцията на Злото.

Държавна сигурност си е свършила работата – и днес, сега, ние виждаме как омразата на Държавна сигурност и комунистическата партия към Българските турци са били впрегнати да намерят “най-доброто” от “наличнния” преди повече от две десетелетия “материал”. Турците, нашите братя и сестри – от който, от хора със смазана природа, да избереш най-добрите еничари. Местан и неговият патрон Доган са наистина най-добрите еничари, произлезли от средите на едни прекрасни хора, свикнали само да работят. Затворени, капсулирани в “своите” “резервати”, те и днес са зависими от благодеянията на бащиците. Тези, които раздават благините и които си го казаха – незабравими са думите на Доган в село Кочан за това, кой управлява живота им (както и нашия).

Да бъдеш днешният Местан не е резултат на днешна или вчерашна лабораторна работа. В лабораторията на Злото на Държавна сигурност са синтезирали, създали и произвели Хомункулуса, който днес ни чете своите написани, прочетени с “дълбоко чувство” лекции.

Доган го няма, но Местан е тук – възбуден да докаже на децата и избраниците на синовете на мачкалата етноса му комунистическа аристокрация, че е по-добър от тях. Местан е продал душата си на Дявола, но Местан не се е примирил с мисълта, че е загубил. Той е продал и предал своите братя и сестри, превръщайки ги в електорални роби. Но той не се предава. Доказва го!

Докато е жив, Местан ще отмъщава на света, насилвайки с лъжа насилените (си) “избиратели”. И ще се бори да е пръв в състезанието колко е по-добър може да е в това, за което те са го учили. И колко е бил прав бащицата Доган да го избере именно него да бъде следващият султан на турците в България.

Обвиненията към Борисов и Цветанов са само димна завеса, зад които Местан крие истинските си намерения в днешната си реч. Бирисов и Цветанов са други жертви на същата система, която е “родила” и тях. Независимо от различните биографии – и Борисов, и Цветанов се стараха да не променят нищо по времето си на управлението. Но бяха “народни”, примитивни за “интелектуалния” Местан и патрона му Доган. И загубиха, спечелвайки изборите. Политическото междучасие на Борисов свърши.

Жестоката ирония най-необразования електорат да има “най-учените” и най-неясно говорещи лидери е неслучайна. Това е прост, но работещ психологически трик да притиснеш в ъгъла “неучения”, “простия” и зависимия. И това работи – произвежда покорство, “стабилни” изборни успехи и роля, растяща роля с падащи изборни резултати – по една причина – другите от Българите бяха “изгонени” от собствената си погнуса от “тяхната” уж България.

Местан “успя” и “успява” да създаде “истинската” си картина и по още една причина – гузността на всички, които са днешните политически играчи. Всички са гузни и мълчат. За да говори Местан, учителят на дисциплината зло в Парламента на България. В света на оплетените от зависимости и връзки – най-наглият победител.

Смесването на факти, взаимовръзки и лица от днешната действителност и селективното премълчаване на ролята на Първанов, свързан с всичко, което стана в последните 15 години от историята ни. “Изпускането” на подробността “Бисеров” – друг политически Хумункулус, който се “изпари” за денонощие от политиката след 20 годишно присъствие и симптоматични разходки от партия в партия. Местан се изпусна да каже, че “жертвата” Доган при “атентата” не пожелал да отиде в съдебната зала като свидетел по делото. Забрави и за кръговете на Доган, забрави и за хидро-комисионната му от 2 млн. лева. Забрави да каже кой и как избра строителната фирма на магистрала “Люлин”. Забрави и още десетки публични факти.

Местан не забрави обаче да смеси в едно желе от лъжи и полуфакти въпроса за това кой роди целия т.нар.  преход, от който единствени печеливши бяха неговите стари учители. На които той е благодарен и докладва днес от трибуната на Народното Събрание – кой е “най-добрият ученик” от “класа”.

Местан каза ясно – промяна аз и вие, мои учители, не искаме. Всъщност не го каза, но го показа.  – Властта с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем. – И им обеща вярност.

Доган няма да позволи на Станишев да е мек и да губи. Местан и попечителите му имат какво да губят. Станишев – да си знае – няма избор. Местан идва от света на бедните и е наясно защо е във властта. Станишев идва от света на червените аристократи и е галеник на съдбата, който Трябва(!) да слуша Доган и ще го слуша.

Раненият от мисълта за сдаване на властта Местан каза, изричайки написани предварително думи – боят е последен – който не го е разбрал, да го разбере! Промяна няма да има!

Местан се закле пред микрофоните на телевизии и радиа – Интелигентското Свърши. “Аз съм верен на клетвата. И съм верен до гроб!”

Това бе “най-честното” слово на Местан.
Отчета на Злото пред Злото.

Учениците станаха на крака!

Аплодисменти!

Бог да пази България! И нас, нормалните, обичащи Родината си!

текстът бе публикуван на сайта eurochicago.com на 13 ноември 2013

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>