Експериментът “преход” вони

 

 

Лъсна голямата тайна на социологията – независимо от различните табелки – всички социолози ползват една и съща мрежа от “гнезда” на интервюирани избиратели. Тоест – заради пестенето на пари и разходи се питат едни и същи хора, ползвайки едни и същи интервюиращи на “полето”.

Как да има различни или други резултати?

Ако питате един човек 5 пъти – какво ще чуете от него. Идиотията на Българската социология (и не само в нея) е, че липсата на пари и подценяването на професионалните критерии в правенето на проучванията доведе до реалното съществуване на 10 агенции с една мрежа. Повечето от социолозите са с един крак в сивата икономика (все повече вярно за много професии.).

Свалянето на цените и нелоялната конкуренция през постоянен дъмпинг доведе социологията до това дередже да продава труда си за цени, в които няма шанс да се поддържа истински професионален стандарт и резултатите лъсват.

“С п….я боя не става” и в социологията.

Социолозите имат вина, че са се съгласили, но това е вярно и за журналистиката и всяка друга, не толкова публична професия в България.

България – съзнателно е убивана и става страна на любители – менте професионалисти! Това са плодовете на съзнателното унищожение на професионална България и превръщането на всички нас в присъдружни на посредствеността.

Експериментът “преход” вони!

Навсякъде е така! Мизерията на духа се овеществява!

Социолозите са невинни – те са жертви като нас, които ние виждаме.

This entry was posted in Uncategorized, България, морал и ценности, политика by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>