За Брюксел и Сидеров – другата Истина

Свидетели сме на драматични, отчаяни стъпки на медийния пазар и в Българската политика. Сайтове с миноритарна, мизерна роля се борят като „за последно“ за всеки лайк. Добър, направо „брилянтен“ пример за това е поведението на сайтът Норешарски. Виртуална трибуна на Виртуални Интернет лумпени, нарекли се високомерно Информационна служба. И за да бъде гротеската пълна – Антиправителствена.

Истерията, произтекла от смешните „разкрития“ на Норешарски е проста ПР акция на обречената „медиа“ Норешарски. Не бе случайно и неделното им престараване при пускането на „информацията“ за брюкселската визита на Атака.

Истината за истинските читатели на сериозни медии е много проста. Лицето, представяло се за Волен Сидеров в Брюкселския ресторант в центъра на града, е Найо Тицин. Познаваме добре неговите клоунади по София с образа на Волен. Очевидно софийската слава на „продуцента“ Тицин не му стига и той е решил да „дебютира“ и в Брюксел.

Подкрепян финансово от закъсалия сайт Норешарски, Тицин разиграва евтиния си скеч, хладнокръвно скубейки наивниците от Норешарски, хвърлили се към своето оживяване.

Още нещо – ресторантът, станал сцена на измисления скандал, е собственост на българи-белоемигранти. Те са решили да направят супер евтина реклама, разчитайки на първосигналната реакция на българските медии, виждайки добре тежката си бизнес преспектива, работейки само със стиснатите фламандци. Нещо което и стана. В момента записванията за полети и автобусни превози до Брюксел по повод кулинарен туризъм до „скандалния“ брюкселски ресторант са се „взривили“.

Всички медии захапаха „новината“ и се поведоха по акъла на хитрата ПР влъхва Добромирова, назначила Орешарски за премиер (история, която разказахме вчера и отвори очите на Българите). Наивни национални телевизии, влючиха новината в централните си емисии. Попадайки с двата крака в ПР капана.

Дамата, дала интервю пред камерите на национална телевизия в качеството си на шеф на ресторанта, е лелята на Тицин. Проблечена и гримирана като белгийка, тя с радост е изпълнила пъкления план на обичания от нея племенник. При внимателен анализ на кадрите се вижда, че тя не говори белгийски, а фламандски. Език, които е известен с лъжливи падежи и нечестни наклонения. Лелята държи микрофона си сама, което ние четем като ключов детайл за „журналистическата“ измислица (с отсъствие на журналист в кадър). В видеоматериала се вижда и хилавата сянка на Тицин, което е окончателни ни убеди в манипулацията.

Упоменатата сума от 1600 евро от измамниците от Норешарски и надлежно казана от лелята на Тицин е фантастична. И е плод на наивността на фантазията на племенника на лелята. Сума, която той не може и да сънува, продуцирайки филми.

От наши достоверни източници разбрахме, че щедро събраните лайкове на Норешарски ще се осребрят с рекламни договори, превръщайки евтината слава в пари. Целта на хитреците от Норешарски е да закупят фалиралия вестник „Четвърта власт“, чийто продуцент е злополучният Найо Тицин, и да го възродят. Естествено – истината за съдбата на вестника на са известни на „простосмъртните“ зрители на БНТ. Информацията за фалита на вестника е изтекла през „продуцента“ Тицин, превъплатил се във Волен Сидеров в София и Брюксел.

Разпознала конфликтите, възникнали по повод случая в Брюксел, хитрата Деница Гаджева, сподвижничка в политиката и живота на патриота Волен, е успяла да създаде интрига в ПР дуото Йосифова-Добромирова. В момента появилите се пари в сайта Норешарски са предмет на яростни спорове. Гладните ПР манипулатори са на път да загубят временния си успех. Познавачи на прагматизма на Йосифова и алчността на Добромирова предвиждат скоро там един бразилски (латино)финал.

Новият сьюзник на Йосифова ще е Гаджева. Млада, хладнокръвна и интелигентна изгряваща звезда на политическия ни небосклон. Информирани твърдят, че оттук нататък и рекламният бюджет на Атака ще минава под контрола на Деница Гаджева.

За честните читатели и зрители остава едно – да разберат от нас истината за Волен, който през цялото време е бил София, стискайки палци за неуспелия вот на доверие. Както и стана, независимо от маневрите на ГЕРБ, доказващи на драгите и предубедените зрители, че Атака крепяла тройната коалиция.

От всичко казано до тук остава неясна ролята на парламентаристът Чуколов. Свидетели твърдят, че той е подпомагал с огромен, жив ентусиазъм шмекерийте на Тицин-Сидеров. При задълбочен анализ на получената от нас информация ние бяхме изненадани – истинският Чуколов е бил в Брюксел, подпомагайки фалшифия Сидеров (Тицин). Остават без отговор въпросите защо Чуколов и другите статисти на Тицин за замеряли минаващи с тапи от шампанско и са престаравали в ролите сякаш са истински депутати от Атака.

Сложната фабула на разказа ни кореспондира на българската политическа действителност, където приликата с латино-сериалите е удивителна. Извиняваме се на читателите за сложните фигури в разказа, но истината тук никога не е била проста, колкото би ни се искало. Сега истината е толкова сложна, че късите форми на журналистическите материали не я обгръщат пълноценно.

текстът е публикуван на noresharski.com на 1 октомври 2013

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>