Друг поглед към събитието

Представяте ли си да отидете на един връх в планината с приятели, да се облечете еднакво и да има само един цвят около вас, приятелите ви да са като вас, на над 65 – 70 години, да ви платят рейса, да пеете едни и същи песни вече 50 години, да ядете безплатни кебапчета, да е супер жега и да ви е кеф ? Ама голем кеф !

Да сте бедни вече повече от 23 години и винаги да ви е казвано, че работите вървят на добре ако слушате „шефовете“. И вие ги слушате 23 години.

Сега добавете – вождът ви е много млад спрямо вас, милионер, който се крие, че е богат. Води ви често на сбирките на други милионери, които също ви обичат, но не искат да са бедни като вас.

И все да ви е кеф! Ама голем кеф!

Междувременно шефът ви е станал голЕма клечка в Европа и там му казват социалист. Тук той ви казва другари и има предвид другари-комунисти. Шефът ви кани социалистите от Европа и ги гощава с шампанско и „тънки“ мезета, на вас ви „осигуряват“ „вечните“ кебапчета на тревата.

За всички тези години приятелите на шефа стават до един милионери, а вие все сте бедни, но обичате шефа и след 9 загубени избори.

На това дето ви води, шефът ви казва не е пикник, а митинг.

И за капак – татко му и приятелите на таткото на шефа са ви казвали същото докато порасне сина, за да го замести.

И все ви е кеф! Голем кеф!

Внуците ви живеят по земи, за които вие знаете, че има само лоши неща и не се връщат да ви видят.

Вие обичате България, обичате шефа, обичате жена му, четирите му деца за цял живот, а шефът ви обича един път годишно и ви „черпи с вечните кебапчета“.

И е жега, адска жега, и ви е кеф, адски кеф!

И сте приятели, защото „сте социалисти“ (както каза шефът).

текстът е публикуван в сайта noresharski.com на 27 юли 2013

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>