Ние сме “ненормално” луди

 

 

Мизерията на България ражда нови “стандарти”. Уродливи, идиотски, нечовешки. Животът е станал за мнозина Българи – живот в концлагер. “На свободен режим”. Вече можем да говорим за “нормално” луди и за “ненормално” луди. Пиша тези думи и знам, че е жестоко да наричаш един човек луд. Питайте психолозите, пише го и в книгите.

Лудостта е дълбоко страдание, бягство от най-естественото човешко поведение – общуването, споделянето. Лудостта е бунт, който е агресивен от липсата на бъдеще, от отсъствието на усещане за капка надежда, животът в тези души е съществуване, креене сред необясним свят. Близостта с другите хора около тях си е тръгнала. Завинаги. В душите на “лудите” цари мрак, инстинкти, страх, безсилие, което е необяснимо, защото никой не иска да се спре до тях. Нормалните “луди” бягат от “ненормално” лудите. Усещането за обич, заради която живеем на грешната земя – къде е отишло?

Отношението към слабите и безпомощните е “най-добрата” характеристика за едно общество (някой го бе казал). По общо казано – отношението към “различния” описва по един ужасяващо прост начин кои сме ние днес и коя ни е държавата, нека така я наречем… Хора ли сме животни ли сме, политици, избиратели (или прости гласо-подаватели, като пускащи писмо е пощенска кутия). Или вече сме “нормално” луди жители на територия, племе.

И защо хората от селото с розите гонят като чумави сирийците с децата. Уплашени за малкия си живот в мизерията, насъсквани от телевизии, радиа, идиотски вестници, от полу-грамотни партийци?

А инак – за да уловят момента – всички телевизии поканиха днес да нищят “историята” дърдорейки социопати с обществена роля – за да ни обяснят, препотвърждавайки, ние не сме луди. Нормални националисти сме.

Явно днес национализмът значи именно това – “нормално” мразещ всеки, които иска да ти открадне мизерията. И ти я браниш, защото след нея е смъртта. Наглост! Общоприет “стандарт”!

Няма такава перверзия – натруфени умници да коментират следствията. Причините – майната им. Няма такива за тази “умност”. Ужасяващо, нечовешко. А те ни го “продават” за “разумност” и “прагматичност”, декизирани като национализъм и патриотизъм.

Друг път! България е с болна душа. И никой не иска да я лекува. Усвояваме пари, реализираме обекти, планираме харчене, умирайки. За какво живеем? За да осигуряваме мизансцена за рязане на ленти? За демонстрации на бетон? За кой е всичко?

Самият акт на коментиране на всичко казано по-горе е диагноза! В нормалните страни това е невъзможно!

Не лудите са луди – луда е България, самоубивайки се!

България умира, полудявайки “нормално”.

Това е сън, това е кошмар, който ще трябва да свърши!

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>