“Лека нощ, деца” за възрастни

 

При разговори с приятели, близки и много далечни, на въпроса “ти познаваш ли жив фен на оня от цензурата”, отговорът е само един. Не съм виждал такъв жив. Гледам по снимки – доста хора искат да си оправят бъдещето и да си пломбират мечтите. Ползвайки предизборните мантри за следизборни пломби и лично оправяне. Въпросният говори за хиляди почитатели. Нешка му пее и танцува, пенсионирана от историята. И всичко това сред натрапващ се мирис на газ, братска газ.

У мен възниква въпрос – или се движа в изкуствен кръг, нещо напълно възможно, или всичко е платена бутафория. Просто живея в друго измерение е се срещам с този суб-продукт само в и през теревизора и нета. Като гледам лицата на почитателите му – тези хора сайт не ги лови, а интернет е империалистическа технология (както каза Путин), а мисълта им (ако я има) е блеееееенуваща и / или работеща под прикритие на очевидна глупост.

Бареков се превърна в “явката на демокрацията”. Явочна квартира от нов тип. Целият полит. отпадък го събраха на едно, съедининието прави силата. Тъй както силата се бори да руши обединението.

Без цензурата прилича на биг-брадър. В “прозрачна” къща събираш прозрачни хора, прозрачни в намеринията да си вземат парите и да си бегат. Имат си режисьор и той прозрачен.

Това всичкото е новата политика на новия политик. Това е “нова” България – мечти, кебапчета, пломби, евромайки, евробащи, “европрочит” на живота през кретения и лъжи.

Балон със сгъстена политпомия, болкоуспокояващо преди операция, шепа илюзии, засята в браздите на бедността и безпросветността.

“Лека нощ, деца” за възрастни. Приказка без сметка. Но с гарантиран финал.

Бареков не е сам, много са разказвачите на приказки в тези дни. Просто той е най-новият разказвач.

България е “на прощаване” със света на илюзиите си. Идва оберкелнерът – реалността. Пърформансът свършва и за неразбралите ставащото възрастни деца.

P.S. Бареков носи в себе си и още един “феномен”, непознат до днес в България. Той е една своеобразна “кутия на Пандора” – бил е интервюиращ всички свои днешни политконкуренти. Бил е обгрижващ, приятел, събеседник, а вероятно и слуга. Сега ги мрази, а и те са гузни и се плашат от кутията, която знае много. Оттам е и колективната погнуса. За по-сигурно до него бяха инсталирани други водещи водени “журналисти”. Това е наистина иновация, венец, “феномен”.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>