Кой? Делян или Григор

 

 

Кой е успелият? По какви аршини? И като е успял – кой го аплодира? Кой му връчва купите? С кой си пие шампанското след победите? Пие ли или тича пак да се готви за другата победа?

И точно тук, между въпросите, е кръстопътят ни – между кръста и пътя (някой го каза скоро). Между местното, спокойното и “чуждото”, “мъката”. Разговорът дето не свършва никога.

И в това ни е “мъката” – искаме им купите и овациите, но не им искаме мъките (по пътя).

“Размерът има значение” – това изречение е използвано хиляди или милиони пъти, но никога не сме допускали, че станало цинично в масово си възприемане, то ще се срещне с политиката. Не просто в политиката, а в онази продукция която България приготви за износ за света, и в частност – Европа.

Сякаш Европа, която днес е разтревожена от всеки и всичко, се е уплашила от размера на балканската ни наглост и от приготвения, през кандидат листите, за Брюкселски експорт преуспял мениджър.

Проблемите на износа се задълбочават, защото днес ние можем да предложим стоки “Made in Bulgaria” само от този вид, но настояваме за Евросертификат и приемане на правото да изнасяме местната стока, достойна само за алъш-вериша ни, който ние като местни вече възприехме за Европейски.

А това не е вярно. България не е цялата тази.

След седем години членство и след затвърденото последно място по всички класации в ЕС, продуцентите на българската “демокрация” могат да “произвеждат” стоки стандарт “Планината Пеевски”. Със старата планина – всичко вече е ясно.

Днешните местни мазни борби могат излъчват само такива шампиони. Мълчаливи фигури от шинтоистки храмове – безлики и могъщи. Лъскаво мазни. Преуспели, вечни победители. Кутуошу, сред японските храмове, и той се предаде – и той отиде да се моли по храмовете пред боговете, явно посрамен.

Това не е вярно! Делян не е България!

Явно и в наглостта и размерът й има значение, и след някакъв праг, непознат за нас сега – Европа не ни иска лафката и ни гони мускала. С мускали от Москала също не става. И с Пеевски не става, явно.

После си помислете – кой искате да ни представлява в Европа и по света – Григор или Делян? Или и двамата, защото сме демократични и толерантни?

И защо Григор има майка, която плаче при успеха на сина си? А Делян – майка, която разплаква Европа? Унизявайки ни!

И защо някой е решил да разплаче майка ни България, вместо той да плаче?

Изборът Кой става все по-прост Делян или Григор? Европа или Евразия?

Изберете Българското! А то кое? Дали знаем?

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>