Когато избирателите станат психиатри

 

Живеем във времето на новата “перестройка”, на “странни” вълнения от неясен характер – на пръв поглед всичко е наред.

Сред заливащи ни образи на политици на промоция, сред свръх-производство на димки, между две публични отваряния на гърдите и вадене на пластмасови сърца от реквизита. “Данко” със сърцето в ръката – на всеки ъгъл – наредени като улични стълбове с лампи.

И разбира се – комасация на злото, което все повече остава само и се нуждае от обединение. “Видимостта” на казаното, написаното, играното по телевизии, сайтове и вестници не може да замести животът и простата истина – Злото отстъпва в кървава битка за Миналото, в което то бе господар.

Ако се замислим – протестът – разгонен. Медиите – преливащи от оптимизъм. Кредитите – взети. Съпротива – нула. Социологията – приказна, игриво обещаваща – като булка пред олтар. Фейсбук жужене и мърморене. Пълен кеф, нирвана, масова “вяра в светлото бъдеще”, хармония сред мечтите по миналото, явно незабравимо.

Защо тогава е тази трескавост и политическо кресчендо, граничещо до параноична обсебеност и всички тичат, миткайки се натук и нататък, целейки безцелното? Защо пред очите ни вадят лица, кото сякаш не дават интервюта а разказват за болестта си, виденията си и страховете си – като пред психиатър? Понякога (все по-често) – нямате ли усещане, че ви прераждат в психиатри? Че сте свидетели на налудни разкази на обсебени болни? Че ви молят за спасение – точно тези, които уж искат да ни управляват, спасявайки ни от указаното от тях “зло”?

Помните ли Кашпировски? Не ви ли напомнят днешните политици на този съветски пропагандатор на страхове за спасяваните зрители? Тогава, във “Всяка неделя” неделно зареждаха пошашавените строители на комунизма за раздялата им с миналото, подготвяйки ги за демократичния “потоп”.

Днес Кашпировски се е преродил в лицата на десетки политици. Зомбиращи ни, но всъщност търсещи спасение от обещаните, но неизпълними клетви пред своите поръчители.

Това е промяна – болният моли лекаря за спасение и лечение.

Това е основание за оптимизъм – странен, но рационален.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>