Чернобелият свят

 

 

Сигурно наближава денят, в който всички ще прозрем, че некоментираната тема по медиите “ефекта от агресията на Русия на Украйна” върху изборите за Европарламент е много важна и някак изпусната от внимание.

Ако има нещо, което постига “невидимо” ставащото в Украйна сега е силното събуждане на националните страхове и “национално-отговорно говорене”, водещо до логичното засилване на националистическите чувства и ролята на съответните националистически партии по Европа.

Едва ли някой може да каже дали има съвпадение или план в това именно сега да се случва драмата в Крим и около Украйна. Догадките за плановете на Русия преминаха през медиите на света. Останаха като версии и планове на анализите. Но със сигурност може да се предвиди пълзящия ефект от ставащото в Украйна над така трудно постигащата единството си Евросъюз.

Следвайки логиката на резултатите от ставащото в Украйна и гърченето на Европа пред агресията – съставът на новия Европарламент ще бъде повлиян от тези настроения. Ефектът на натискът от последните месеци ще бъде не просто временен – той ще има политически отгласи и шлейф от ефекти в следващите поне четири години от работата на новия състав на Европарламента.

Това ще бъде ефект върху живота на тези близо 300 милиона Европейци, а заради важността на Европа в световните работи – ефектът ще бъде световен.

По-голям изпит за проекта “Европейски Съюз” не е имало. Създаден за да пресече възможността да има нова война, ЕС ще бъде проверен в ситуация на необявена война, която взема жертви и сега.

Дано егоизмът на корпоративните интереси в Европа, печеливши от общия пазар, не се окажат тези сили, които да го отслабят и обезмислят.

Влезли веднъж в ЕП, носителите на националните тревоги на гласувалите за тях, ще трябва да променят днешна Европа под натиск, който никога досега не е бил усещан така болезнено. Времето на Брюкселския бюрократ си тръгва. Идва време, в което Европа ще трябва да взема решения, които никога не е вземала. Бюрократрично безвремие ще си тръгне.

Натискът на променилата се среда и световна конюктура ще преосмисли и ролята на истинското и откровено сътрудничество с “другия” Запад. САЩ са единственият съюзник, който Европа има сега. И това става все по-видно.

Идва едно непоискано от никой време на избори, който са по силата на обстоятелствата, само с два отговора “да” – “не”. Времето на отсрочването и отлагането свършва.

Светът става все по-ясен и все повече чернобял. Времето на невидимите и неутралните изтича. Свършва.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>