Новата национална доктрина

 

 

Става все по-ясно, че националната кауза, която ще се превърне и в национална доктрина, и около която може да се обедини България е да излъчи правителство на националното спасение под формулата “коалицията на най-малкото крадене”.

След изчерпването на каузите “влизане в Европа”, и вероятната грешка от влизането ни в НАТО. И след усиленото търсене на нова национална доктрина, България започва да напипва новите “ценности”. Редактирайки по “своему” десетте Божи заповеди.

Не е, а май е и невъзможно, да сме светци и ангели. Признаваме си го честно.

Предложението на Андрей Райчев е поредното признание на краха на модела, по който България живя близо 25 години. И доказателство, че независимо публичните шехеразади и зомбирания на публиката, на отговорните за България им е повече от ясно, успехите на последната версия на “управленските формули на прехода” са само пропагандни.

Пътят към позора винаги минава през добри намерения. Усещането за безсилие, независимо от резултатите на изборите за Европарламент, се засилва. Тези избори все повече заприличват на приятелска спаринг-среща преди идващите парламентарни.

По дефиницията на Станишев за явлението “катарзис” – днешните размишления пред микрофона на БНР на Андрей Райчев са истински, стопроцентов акт на потвърждение, че и ние, Българите, сме дали нещо на света. Аристотел остава далечен, някъде до камъните, някъде в Гърция. Светът не е същият, потвърждава го и Райчев.

Оттук нататък – нас ни чака само едно – усилията за спасяването на неспасяемото. И мъките на спасителите и спасяваните. До дъното на спасението – края на всички илюзии. Този път България ще изпие колективно чашата на горчивите истини. През края на носталгиите, лъжите, илюзиите, алюзиите, “съюзите”, виртуалната демокрация.

Кредитирането на реалността с лъжи винаги завършва със загуби на кредитираните и кредитиращите. Традиционно, високата лихва ще бъде изпита вкупом, заедно.

Темата за дъното, до което можем да стигнем колективно, става отново актуална. Копането и търсенето на “философския” камък продължава.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>