Бракониерска

 

Все повече се убеждавам, че в България има три – четири “нации”.

Дигитална, цифрова – някаква дето разбира горе-долу, че светът е голям.
Аналогова, лампова – някаква дето резбира от телевизора “последната истина” и която чете вестниците с тиражи шест числа.
Последната България – тая дето светът й е тригълничета и кръгчета и която знае за кой ще гласува от деня на своето раждане.
Най-последната България – е тази дето си оценява живота на толкова, колкото й даде “брокера”.

Тази четири “нации” са събрали по “магически” начин животът на света от последните три века.

Срещата на вековете е възможна само през образование и просвещение.

Другото е – е да садиш дърво днес и да чакаш утре с брадвата да изнасяш трупите. Защото ти се богатее бързо. И последния бракониер не е такъв наивник. Той сече днес това, посадено преди двайсет, трийсет години.

Ако отсечем цялата гора – утре тук ще е бепросветна пустиня.

Накрая – просто пустиня, била някога рай. Терен за палеолозите.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>