“O, homo, fuge!” или за патолого-политичното

 

 

От новините, които извират от мътните информационни ручейчета до нас достигат “новини”, които само преди година щяха да в “несериозните”, веселите медии. Такива новини щаха да са скечове с популярни актьори, а публиката щеше да примира от смях и щеше да величае раждането на новите Алеко, Чудомир или Хашек.

Но не би. Новините прииждат от “сериозните” медии, героите са автентичните, познатите ни лица от десетилетия. Употребени, уморени, с лица, напукани като грънци след разкопки и биографии – целите в кръпки. На някои дори прозират телесата през дупките по политическите им дрипи, наречени полит “сивита”. Но живи, а за ужас на по-малко наивните политически. За хладнокръвните – лека почуда, но границите на разума са пресечени.

И тъй като живеем не в сериала “Ало, Ало”, а в XXI век, в България и новините са проверено реалистически. Остава само едно спасение за здравия разум – да ги сложи в графата “клинически”, която за съжаление преобладава и надебелява, изтиквайки смалилия се, малкия остатък.

От клиническото – да преминем – към патологоанатомическото. Там където едни лекари изследват миналото, за да “дадат” на близките на починалите Истината.

Предвид засилващата хумористичност или налудност на ставащото – остава ни само едно (за тези с остатъците на разум) – да приемем, патолого-анатомическото и политическото се сливат за да ни покажат къде сгрешихме, че д-р Фауст проима такива следовници, пред които неговият Дявол би се засрамил. От уменията на нашите полит “доктори”.

И ако за д-р Фауст известното “O, homo, fuge!” (“О, човече, бягай!”) не било чуто и той продължавал и договорът с Мефистофел бил сключен, то ние сякаш не разбрахме за сключения, но непубликуван договор.

Да пропомня – договорът на Фауст с Дявола е бил 24 годишен. След което свършил – Фауст загубил живота си, отлитайки в пъкъла.

А срокът на договорът с “нашия” Мефистофел тече, да не забравяме, на края сме!

Мефистофел е жив и управлява животите ни.

P.S. Лидерът на “България без цензура” (ББЦ) Николай Бареков предложи Петър Стоянов, Соломон Паси и Симеон Сакскобуркотски за български представители в Европейската комисия при евентуална победа на изборите на 25 май.

Нито един от тримата политици обаче не е официално свързан с партията на Бареков. (31.03.2014, offnews.bg)

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>