В гората от кривите огледала настъпва краят

 

 

Отдалечавайки се от датата 14.06.2013 ние, всички пътуваме към една лудост, през една гора от криви огледала, през един паноптикум, който все повече иска да създаде у объркания народ представата за паралелна реалност.

Целият досегашен извратен опит и натрупаните традиции в идиотизирането на мачканите, крадените, лъганите и малтреитирани Българи е впрегнат в създаването на “нов”, недействителен свят. Реалност, в която и те, самите, не вярват. И ако до сега се съобразяваха с някакви псевдо правила, днес картината с кривите огледала продобива характер на катастрофа за тях. И за нас, насилствено накарани да се оглеждаме в огледалата.

Окончателно загубили връзка с реалността, неспособни да произведат някаква смислена идея, свързана със свободен пазар и конкуренция – те полудяват и смело настъпват към края. Совите и бухалите от нощни грабливи птици стават еже-дневни дежурни по дърветата на гората от криви огледала. Днес совата Х казала, че Орешарски е по-популярен от Президента. Утре бухалът от Галъп ще извади нов Калъп, за да потвърди “верността” на совата Х.

“Алиса в страната на чудесата” е наистина детска приказка. А днес, без пощада – светът на лъжата полудява, търсейки начин как да завлече и България към нищото, към дъното, към края.

Самоубийствено, небългарски, продажнически, окончателно.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

One thought on “В гората от кривите огледала настъпва краят

  1. Може би наистина има нещо лудо и откачено в целият ни свят.Всеки един от нас луди лудстта в себе си.Някои й са я заключили дълбоко, други си живеят открито с нея.Статията ви е доста интересна и силна.Карате човек да се замисли за взаимоотношенията и това как се отнасяме към околната среда.Надявам се да не спирате да ни пишете.

Leave a Reply to Теракот Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>