Кардиограмата губи пиковете си, “лекарите” – на консилиум

 

 

Днес, неделя, 30.03.2014, след една последна бурна международна и все по-ускояваща се Украинска седмица и след близо едномесечна “успешна” анексия на Украинския Крим, можем да си кажем твърдо само едно: Война няма да има. И никога не е било планирано да има.

Спазъмът по преглъщането на края на Таможния Союз (Митническия Съюз) и неговото прерастване в Евразийски Съюз е сякаш преодолян. Русия на Путин мъчително навлиза в една нова реалност, в която Русия няма да има мечтаната роля на център на нов “Съветски Съюз”, в който Украйна бе и си остава в мечтите и плановете на Москва диамантът в короната. Диамантът напуска и съюзът, създаден от постсъветска Русия, нарече ОНД (Обществото на независимите държави), оставяйки в този пояс от про-руски ориентирани страни режими, които напомнят силно държави, останали в политическата си промяна близо до съветския тип държавно управление с леки псевдо-демократични гримирания. Сякаш най-демократична в остатъка от ОНД остава Русия.

Процесът на осмислянето от страна Русия на новите гео–политически реалности не е свършил. Напротив – последните дни са само началото на един мъчителен процес на възприемането на един свят, чиято промяна започна през 1989 и оттогава светът сякаш бе намерил “златното сечение” на оня баланс на интересите и гео-политическите роли, в които губеши на пръв поглед нямаше. Дори – отвън – на повърхността на официалните събития – всички печелеха. Западът от руската енергийна подкрепа, Русия – от достъпа до технологии и “благините” на пазара, и разбира се – от радостите на руски мигриращите капитали по “тихи” места, където никой никого не пита за произхода на парите.

Овладяната на този етап “криза на възприемане на реалността” от страна на Путин е началото на нов процес на друга криза – “кризата на Запада да възприеме неговата реалност”. Западът осъзна по болезнен и все по-осмислян начин какво спечелиха, отдавайки се газовата и петролна връзка с Русия и колко е скъпо “евтиното” и колко евтино “скъпото”. И докато Путин, през жестовете, си разказваше за “неприемливата за Русия Украйна”, от другата страна Западът разбра колко той самият, днешният Запад, е неприемлив за себе си. И колко още уроци има да учи от себе си и за пороците, които крие пазара, през действията на Русия в в контекста “Украйна”. И че уроците на голямата като територия и ресурси Украйна са били и ще са уроците, които Източна Европа даде на Запада, но никой не пожела да научи. Просто – по-евтино и по-практично бе да се оставят народите на Източна Европа да се оставят сами да се справят.

Оказа се, че отново най-добрият антибиотик за лечението на политиката е пазарът и неговите непазарни оръжия на помощта от Близкия Изток, където е ключът за цените на най-важния енергоносител – петрола. Още преди да бе кацнал в Саудитска Арабия, Обама бе потърсен от Путин с “предложения”, които не са нито революционни, нито радикални в решението на проблемите в Украйна. Но на Путин му дойде да се обади на Обама, след поредица от обаждания на Обама на Путин, в които Обама и светът научваха само колко е твърд Путин в своята категоричност.

През всичките тези седмици, текли като месеци и като астрономически години за света, анализаторите се напреварваха да търсят метафорите, през които да опишат Путин и Русия в поведението си, търсейки образите и моделите, които дадата някакъв смисъл на ставащото. Което бе наистина сутрешно събуждане в общ хотел, в който всички живееха щастливо и богато, докато не ги събуди Крим. Накрая всичко ще се окаже просто един руски пост-съветски гърч, напомнящ силно абстиненцията след първите усилия на лекарите да лекуват зависимия. В оня период, след тежкия послед запой, от който е останал единия избор – животът или другия смъртта.

Станалото в последните дни и седмици е началото на един мъчителен процес на осмисляне през истински катарзис (традицинно) на едни реалности, след които никой няма да същият – взаимните зависимости ще започнат да се късат и всяка от жертвите на случилото се ще е благодарна на другата страна. И ще започнат уроците и осмислянията, че така повече няма как да се живее.

Русия ще се обърне към себе си самата, защото експортът на вътрешни проблеми през агресия навън вече не работи. Путин провери.

А Западът ще прозре (Обама го каза тази седмица) – демокрацията струва пари и ние сме готови да платим тази цена.

Третите, тези дето ще платят сметките, са народите които ще трябва да осъзнаят, че растящите материални ползи и луксът на огромните печалби се плащат скъпо. И заради коментираната световна икономическа и информационна свързаност – всичко ще става все по-бързо и все по-болезнено за всички. Без изключение.

Големите губещи са богатите, които едва сега започват да умуват какво биха поискали да загубят, осъзнвайки все по-болезнено, но ясно, че ще губят и са без особен избор. Цената е неясна, но “преговорите” започнаха.

Думата, която най-добре описва всичко, което ни чака да стане се по-вярна е Солидарност. Но в друг, не ляв или идеологизиран прочит. Честна солидарност. И не защото хората са станали по-добри или по-хуманни тези дни – просто заради упоменатаите Икономиеска и информционна свързаности.

Ще дойдат дни, в които Западът ще благодари на Русия, а Русия ще благодари на Западът за уроците, които си устроиха през 2014. Образователния и процесът на осмисляне започна, за да не свърши скоро.

Формално всичко започна заради Украйна. Формално. Украйна и народът извадиха на светло една “крита тайна”, която е била публична за “интересуващите” се.

Може би днес всички трябва да благодарим на Украинците! Те “проговориха” и казаха: “Светът не може да бъде същият!”

Светът не е станал по-добър, просто стана малко по-откровен. Малко, но е факт. Може би това е неосъзната днес истина, но Времето (вярвам!) ще го покаже.

Светът не е същият!

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>