За срамът

 

 

Публикуваното от “Дневник” (“Срам ме е”, 29.03.2014) е наистина вярна и честна история за срамът, който се оказва рядко или непознато чуство не само за Русия.

Но забележете – препечатка от руски източник. Текст без позиция на редакцията. За местният срам няма нищо. И няма да има.

Защо ли Българските медии най-безсрамно, очевидно несрамувайки се, раказват една про-руска картина за случващото се в Украйна и Крим ?

Защо ли Българските политици си плюят по три пъти в пазвата преди да кажат нещо по повод на Украйна и Крим и гледат как да се покрият като зайци в полит шубрака? И ако може – да са го казали, но никой да не си спомня. И да си обичаме потоците, туристите и газа. Защото сме били без избор. А някой в годините да го търсеше този избор или тръбата ни е “гарантирано”, вечно, само една?

А това за музикантите или творците – ако са винаги прикачени към яслата на държавата или държавните капиталисти – не просто е учудващо – логично е – това е едно наследство от комунизма за творците. И естествено – чалгата да свири, а силиконът да “формира” реалността ни, бесрамно, разбира се.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>