За сивите клетки или новият Совнарком

 

Станишев окончателно се отдаде на научната си кариера. Може би сега започваме да разбираме изборът му на тема дисертацията по темата на съветските мундири. Окончателно и завинаги е решил да замъкне и поверената му втора родина в историческия музей.

Станишев щял да възстановява заедно с партииците си по места, финансиран от държавата, “анти-фашистките паметници”. „Оттук нататък опазването на паметниците ще бъде изисквано от общините и от държавата, тъй като те са част от българската история и от нашата памет“, подчерта Сергей Станишев.(оффнюз.бг)

Кой, как и дали му е гласувал правото да вменява държавни функции на съ-партииците му?

Опитът правителството на България да е Совнаркомът продължава.

Винаги се питам дали той и такива като него могат да обяснят на “колегите” си по света за опита си да управляват в Европа и в XXI век една страна като България като личен бандустан?

И дали ако лично си плащаше, а дори и от партийната субсидия, съдбата на анти-фашстките паметници няма да е като любимата им “летяща чиния” на Бузлуджа?

И накрая – да бе прочел новините от деня по-внимателно – бащицата му в Москва взе да пие вода от оазиса в Саудитска Арабия. Май не си е чел и исторически книжки от близката история и не сеща защо се срина комунизмът – заради цената на петрола.

Ама бил учен и с очила. Едни очила не помагат, ако ще да са и с най-западните и качествени стъкла. Мозъкът, който преработва видяното е проблема. Много сиви, съветски клетки има там.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>