Приказка за носенето на камъка

 

 

Сигурно ежедневно си спомняме какво ни донесе демокрацията след комунизма? “Пазарна” икономика – икономически ред с назначени победители, виртуални капиталисти, неспособни да се борят в истинска конкуренция и създаване на свободни роби, наречении граждани. И един цинизъм на победителите – “всичко струва пари”. И всеки струва колкото ние пожелаем, защото всичко е в нашите ръце. И са прави – засега успяха.

Но засега. Вече няма почти нищо за приватизиране. Няма и мисъл у българските “капиталисти” за индустриални “колоси”. Има ясно осъзнаване – поне да си поживеем живота. И да си имаме правителство, което да ни “храни” – през данъците на робите-граждани и европейските пари. Заради което икономическите гении родиха “ре-индустриализацията”. Вълшебен повик към наивниците за връщане на времето на тяхната младост. Не през младежки труд, червени забрадки и вдъхновени маршове – през марш на скок в държавните пари – едва събраните, неокрадените. Сред дим на пропагандни огньове и учестено биене на пропагандни барабани на присъдружни медии и слуги с хрисими лица, наречени модерному пиари, а не агитатори.

По силата на извадената от истинските правила на пазара истина за факта, че всичко има цена, те преуспяваха до днес. Днес е трудно – под дюшека няма нищо, държавата върви надолу, кредитите, взети от наше име и за наша сметка не са вечно решение. Напротив.

Заради което днешните любители на социалното, загрижените за бедните, управляващите отново дадоха газ на българо-съветската дружба. Инстинктивно, първосигнално се върнаха при майка си. Онази дето ги откърмила в техната крива менталност да мразят спасяваните, днешните роби-граждани и да се борят да добутат някой и друг ден мандат. Което и правят от деня на “вземането” на властта с “магията” на познатите номера и любезното спонсорство на разделената и увъртаща думите опозиция, много премълчани истини и неизтекли гнойни потоци от миналото. Успешен последен опит. Пак засега.

На спонсора парите свършват. И спонсорът живее от парите, спечелени на световния пазар. Където правилата ги диктуват други. Където Русия няма право на вето като в Съвета за Сигурност на ООН. Където, на Общото събрание, но не на оонето има правила, борси, има пазар. И е много неспраеедливо за тези дето искат да жиееят по писани за тах лично “правила”.

В свързания свят в който живеем. икономиката не значи само “всичко струва пари”. Освен че е много вярно, то това изречние добива смисъл ако добавим – в среда на конкуренция и неконтролиран, а свободен пазар.

Точно тези дни са началото на една световна промяна на цените на най-масовите ползвани от света цени – на петрола. И както Русия е винаги е обичала да свързва цената на газта с цената на петрола – ще се случи много скоро нещо наистина пазарно. От тук нататък, след срещата на Обама с най-големият производител на петрол в света ще напомни на Русия какво е пазара. След което много бързо местните руски съюзници по целия свят ще усетят разликата в средата.

И ще завалят прозрения, всички искащи само руските туристи и руската газ ще проумеят, че тази платена наивност ще им устрои лоша шега.

Тогава ще стане отново ясно, че политиката е драматично свързана с икономиката. И че в отворените, глобализирани днешни световни икономики ще настъпи промяна. България, дори да не е с твърде пазарна е с отворена икономика.

Ще отворим прозорците зорлем, от липсата на кислорода на конкуренцията, и ще задишаме учестено. Тогава ще се появи чудото на простичкия факт, че отговорността при истинската конкуренция се поема лично, от можещите, а не от назначените. Че лидер значи да носиш отговорност за делата си, довели до истински успех, а не до това да говориш красиво, умеято.

Тогава приказката за прехода ще свърши. Тогава ще дойде “диктатурата” на знаещите и просветените, а не на досегашната “политическа класа”. “Следите от диктатурата на пролетариата” ще започват да изчезват.

Каквото и да значи това, че вече и това клише умря. Остана карикатурата му – политическа каста на велможите на миналото. И нерециклирано, неосмислено минало. Хиляди уроци без анализ или самоанализ. Сериозна пиеса с обмислена драматургия, по пътя към днес станала трагедия, а сега – фарс. В която ни въведоха, настаниха, организираха, платихме си златните билети с животите си, а се оказахме в третокласен съветски цирк. Където под опъпаното шапито научихме в началото, че това е “Ковън гардън” или “Карнеги хал”, а днес прозряхме, че е българо-руски спектакъл с шпикер – ученик или следовник на Йосиф Кобзон или Йозеф Сталин.

Походът на злото към душите свършва. Събудете се и повярвайта!

Текстът е специално предназначен за знаещите, можещите и мислещи наивници, през които светът се е променял винаги откакто има цивилизации по тази земя. За тези дето знаят, че капитализмът е преди всичко конкуренция на знанието и качествата и носене на камъка с отговорност, а не бал на посредствеността.

P.S. Това не е приказка.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>