Новина извън новините, влетяваща е Историята

 

След всичките новини от днешния пореден, мърляв ден – и атмосферно, и политически – тук и по света, една новина удари по небето мълния и просветна. За тези с душите – за дълго, за другите – това е новина, една от много, ако четат.

Днес, 28.03.2014, сред ужаса на ставащото в Крим, сред танковете, войниците и агресията, Кримските татари предложиха на Кримскитте православни да изпълняват службите си със свойте икони и ритуали в непипнатите от “освободителите” от Русия джамии на Кримските татари. Защото проруската пропутинска (Украинска Православна Църква, която приема Московския и Всерусийски Патриарх за свой баща – патриарха Кирил) не позволява на Украинската Православна Църква с духовен център Киев и Патриарх Филарет да служи в “завоюваните” православни храмове на територията на полуостров Крим.

Просто нормалният ум не го побира – един православни да гонят други свои братя и сестри и изгонените да бъдат приети и приласкани от мюсюлманите! Всъщност преди всичко, всички те са хора, които страдат и трябва да си помагат, преживявайки ужаса и безумието на “освободителите”. И го правят, непомолени. И обедняват по-добре от автомати, танкове и въоръжените войници. През добро и ненасилие.

Сега отново (за кой ли път) трябва да си обясним защо Русия на Путин се страхува от Кримските татари. И защо светът чува Джамилев, а не агресията на Кремъл, неприемайки я. И защо все повече ще говорим за ефектът “кримски татари” и за дребничкия, сух и доста страдал Джемилев. Този дето говори тихо и малко и всички искат да го чуят.

И защо Путин ще загуби Крим? Заради един изстрадал народ Русия ще загуби много – не само Крим, а поне 20 години (засега) от “модерното” си развитие след падането на Берлинската стена.

Все повече си мисля, че след време, когато гледаме ставащото сега в Крим и Украйна като история и отдавна отминало, ще пишем: заради един народ, на Кримските татари,  от 300.000 души Крим и Украйна бяха спасени и сега украинската държава е независима и бързо развиваща се. Държава, която конкурира другите успяли народи.

Слава Богу, има всякакви обединители! За съмняващите се и невярващите – Господ няма. Имало много религии и те воювали. За вярващите в силата на вярата и в Господ – Бог е един!

P.S. Този текст не е за всеки. Не го казвам от високомерие, напротив – нужно е направено саморизнание за слабост и за нужда от вяра в някой, който не е непременно самият признал си слабостта, която е всъщност силата.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>