За “журналистиката” с патоса “налягайте си парцалите”

 

Не зная дали забелязвате нещо много интересно в Българските медии в последните месеци и дни. Все повече процъфтява един очевидно важен и “позабравен” за “собствениците” им и политическите им “спонсори” “нов” журналистически жанр. Не че е учудващо или изнендаващо – просто стана очевидно едно наше “съмнение”.

Пише се с патос, буквално с патос на огнедишащи змееве за страшното, което ни чака ако има Промяна, и че “светът свършва”. И ако пак се върнем на старите си “читателски навици” – ние пак ще се сетим – журналистическите стандарти на масовия “писател” по страниците на вестниците винаги е бил свързан с “пропагандата на страховете”. Със силното, задъхащо ги в патоса си желание – да няма надежда, да има сеене на страхове. И жънене на статукво. До пълната победа на злото!

До която и стигнахме – с видими “успехи”! Преса свободна в България днес няма. И не само преса – журналистиката е драматично за ценностите на човешкото и морала слугинска роля. Има хлевоусто слово, сръчни интерпретатори на поли-истини. Тежки мислители с мрачна мисловност, и много, много мъка. И със засилваща се настойчивост се внушава само едно “кютайте си, налягайте си парцалите”. И се “лее” слово, “спасяващо” съмяващите се. И има кой да мисли.

Кризата в Украйна отвори нова “рана” в журналистическата словесност в България. Това, което стана и става в Украйна се оказа едра хапка за “професионализма” на дежурните обговарящи реалностите от наше име. Оказа се, че Украйна не е по устата на бедните слуги на словото. Които са все по-видимо слуги. На гледната точка на Русия на Путин. Станалото и ставащото в Украйна е “жестокият лакмус”, през който ние, що годе будните Българи, препотвърдихме – нас са ни “информирали” слуги. И все по-очевидно и за незрящите – про-Руски.

Колкото повече Украйна ще напуска ролята си на Улраинската ССР и колкото повече истини от близкото минало на Украйна ще изскачат от Украинските гардероби със скелети – толкова повече разказът за журналистиката “налягайте си парцалите” ще става все по-болезнено ясен за все повече Българи. И пак да се върнем на простите обяснения – защо всичко е толкова просто днес. Защото имаме избор през Интернет!

И още нещо – все повече, със задъхваща сетивата скорост ще растат страховете у “спонсорите” и медиините “им” собственици. Защото все повече Българи ще прозрат вчерашната Украйна е днешна България.

И ще започне едно разменяне на ролите. Страховете ще напускат пробуждащите се все повече читатели и ще се преливат в умовете на “спонсорите”-собственици.

И все повече простите “пропагандисти” от амвона на последната истина ще задъват от толкова много реалности. И ще е трудно с разказваш за света с простите думи “фашисти” и “предатели”

Украйна ни спаси от страховете, не наколната днешна коалиция – както те претендират през “опорните си точки”. Ако някой искаше да го види – видяхме го. Ако някой не искаше да стане – стана.

А инак – патосът “налягайте си парцалите” ще става все повече “гласовит” и крещящо безсилен. И все повече маски ще падат, дори и доста “демократични”.

Остава ни само едно – да си повярваме и да не си “налягаме парцалите”

С “налегнатите парцали” – до тука! А инак – “Слава на Украйна!”

Промяна има! Светът не е същият!

На Украинците – Благодарим им! И ги обичаме!

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>