Времето, Москва, олимпиадите

 

 

Независимо, че последните, токущо завършили са Зимни олимпийски, а предишните са Летни – в Москва-1980, властта в Москва е правила винаги игрите “заради себе си”, заради онова илюзорно и естествено за комунистическата пропаганда убеждение, че ако си щедър домакин и безотгорен в харченето на средства, светът “ще те обикне”.

Никога не трябва да забравяме, че днешните Олимпийските Игри са един огромен откъм придавана им значимост от страна на домакините кратък времеви прозорец, в който успехите и блясъкът на “спектакълът” е преди всичко Пропаганда. Пропаганда на начина на живот, на социалното и политическо устройство на страната-домакин, на “успехите”, на гордостта от домакините от себе си. Това, което стана в Сочи е част от онзи изкривен образ на днешните олимпийски игри по света, управляявани от Международния Олимпийски Комитет, който се храни добре от това “мирно състезание”. Организация, която не е спирала да бъде известна и заради “нелигитимните” методи в работата си, които са били винаги скандално свързани с пари. Много пари и много скандали – в “името на един по-мирен свят”, а всъщност бизнес с “правила”, които са само “узаконили” показността на “успехите” на домакините.

Феноменът “Москва и Олимпиадите” е малко по-специален. Комунизмът на Брежнев (Москва’80) и пост-комунизмът на Путин (Сочи’14) с нищо не са различват в намеренията си да докажат на света за предимствата на устройството на живота на Съеетска Русия (тогава) и Пост-Съветска Русия (днес). Очевидно помпозността на подготовката и тогава и днес не успяха да постигнат търсеният пропаганден ефект. И ако Олимпийските Игри в Москва се оказаха Игрите на “прогресивната световна общественост” (заради бойкота на Запада по повод съветската инвазия в Афганистан), то едва завършилите Игри в Сочи, дори небойкотирани от спортистите (но бойкотирани “тихо” от Запада и държавниците му) са пълно фиаско, огромна пропагандна загуба на Путинска Русия, защото за кой ли път се “оказа”, че Времето е “друго”.

Ако Има поне един значим процес, за който Путин и Русия не са разбрали в 2014 – то Той е само един. Времето след 1989 започна да тече все по-бързо и статичното, повтярящото себе си Историческо го Няма. Времето вчера и Времето днес не са едни и същи. Скоростта на обмен на информация, новини, мнения, оценки, случващи се през новите технологии радикално подмениха Света. И всяка, дори “благородната” битка с Времето, е Загубена. Откъснатостта на Путин и режимът му от реалността и Животът му на единствен, гарантиран “победител” в Руската медийна среда и “обречеността” му да управлява със “сиамския си близнак” Медведев завинаги му изиграха грозна, жестока шега. Стигна се до там, че верният страж на Путин – външният министър на Руската Федерация Сергвй Лавров да даде нарочна пресконференция, в която обвини “недобронамерените” Западни медии в тенденциозност и изкриваване на “реалната картина”.

Никога не трябеа да забрявяме, че олимпийските Игри траят ограничено време и, че истинските последици от случилото се, разходите направени “по случая”, социалните, политическите и чисто житейски последици от една Олимпиада започват в първият ден след края на Игрите. Социалните, икономическите и чисто човешките щети, а вероятно и драми за Сочи и Москва започват едва сега. И ще траят вечно, защото осъзнаването на цената на игрите в Русия едва сега започва. След пропагандата, след блясъка, след приповдигнатостта и “успехите”. Идва краят на олимпийският махмурлук и политическият главобол, за който лечение не е измислено.

Космическите, неземните разходи на Игрите на Путин в размер на над 51 Милиарда Долара ще се превърнат в най-страшният камък, който той, Путин, сам сложи на шията си и ще носи доживотно в политическия си живот. Каквото и да се случи в Руския обществен живот оттук нататък ще е с печата “Сочи” – един пореден неслучил се акт на Победата на Човека над Природата. Защото именно по волята на Путин – Зимните игри бяха проведени в Сочи, град със суб-тропичен климат. През цялото време на игрите организаторите се бориха с времето и температурите, които нямат нищо общо с кристалната форма на водата, по чийто повод бяха отишли спортистите.

Към пропагандната и политическа драма на Путин трябва да добавим и едно друго обстоятелство (добре известно на всички) – игрите бяха проведени в размирния Кавказ и заради който факт мерките за сигурност (свързани със страховете на Москва от атентати) доведе до нечувани в мащабите си мерки за сигурност. За повечето спортисти усещането от “гостуването” им в Сочи било като посещение и живот в затворнически лагер. Фактът, че нямаше терористични действия е единствената добра политическа новина за олимпиадата. И за да бъде пълна картината на Русия в мислите на спортистите – на всяко шкафче, до огледалото ги гледаше от портрета си Путин – Той, домакинът им.

Но никога Сочи нямаше да бъде този огромен неуспех ако в същото Време не се случваха събитията в Украйна, перлата на Путин в т.н. Митнически Съюз, в който Путин през Янукович си бе “наредил” всичко, така че Русия да си върне отново имперската роля, за която Русия мечтае от времето на Петър Първи. Събитията в Украйна, които нямат директен политически аналог в историята на постсъветското пространство обърнаха драматично цвета на политическата канава, на която “художникът” Путин бе решил да рисува своята Олимпийска картина. И независимо опитите да “успокои” събитията през инжекции с милиарди долари “помощ” за Украйна – липсата на усещане за новото Историческо Време у Путин и Кремъл им изиграха огромна “историческа” шега. “Шега”, която делегитимира тотално Путин в ролята на “добрия баща” на Русия, който “обича” своите славянски братя в Украйна.

Случилото се в Украйна и Киевския Европлощад – Майдан са само началото на срещата на Путин и Путинска Русия с Новото Време. Самовлюбеността на Путин в правилността на правеното от него и отдадеността на слугите му няма да му помогнат в “битката” с Времето.

Погледнато по-глобално всички събития в последните близо 100 дни от историята на света са “световната премиера” на едни процеси, които светът бе “изпуснал”, вгледал се в последиците и страховете си от световната икономическа криза. Ставащото в момента е част от един гигантски, драматичен в динамичността си процес на Промяна на Света, в който единственото, което е същото е физическата реалност на света. Измамно еднаква за немислещите on line и свръх интересна и поучителна за мислещите в категориите на реализма и фактите. Шистововата революция, краят на ембаргото на Иранския износ на петрол, признанията на самия Путин за края на карбоновите горива като универсално икономическо оръжие във външната политика на Русия много скоро ще доведат Путин до нови, поредни срещи с Времето, което той и Кремъл “изпуснаха” от внимание.

Урокът от ставащото днес в Украйна и в света ще бъде един драматичен урок и за Българските “послушници” на Путин. И както отдавна им казваме, а те не чуват: Светът не е същият!

Урокът, за който говорим, е един акт на решаващо преосмисляне на света и на Запада – и за “срещата” на Брюксел и Вашингтон с реалност, която е повече “учудваща” за Брюксел отколкото за Вашингтон. “Спрялото” време и “мирното съвместно съществуване” придобиват нови форми, за които ЕС разбра с трудности, считайки че Европейските енергийните зависимости от Русия не са “фатални” за ЕС. Последните декларации и деиствия на ЕС показават, че бюрократичен Брюксел преживява истински политически “катарзис”. Рязката смяна на политическата тежест и уявняването на ролята на Полша в конфликта в Украйна е повече от добър симптом на Европейското преосмисляне на Времето, което бе сякаш спряло и за Европа.

Ние, Българите, днес трябва да сме щастливи, дори и в своето днешно нещастно битие – Светът се променя и нашата близост до театъра на гигантските гео-политически промени, настъпващи в света след Украйна ще имат незабавен политически и икономически ефект над България. Русия никога няма да има повече това гео-политическо влияние над света, което имаше до падането на Берлинката стена през 1989. И ако ние, разумните сме го разбрали сега, то нашите властници ще го разберат “малко по-късно” след като го “прозре” Путин. Защото техният “централен мозък” не е София.

Светът не е същият! И това не е възглас от площад – това казва всяка новина, която идва от Световните Информационни Агенции. За този който иска да чуе, разбира се!

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

One thought on “Времето, Москва, олимпиадите

  1. Да, времето е друго, кардинално друго. Путин ще бъде победен на полето на информационните технологии, нанотехнологиите, шистовия газ и т.н. Специфичния вид кръстосване на капитализъм и комунизъм, който наблюдаваме в Русия, а и в България, просто не може да стимулира предприемачеството и затова ще изостава все повече и повече. Достатъчно е да си припомним, че светът е видял руски ядрени ракети и атомни подводници, но май все още нито един човек не е виждал руски персонален компютър. Ето за това става дума и ти си го описал блестящо, Юрий. Спецификата на посткомунистическия капитализъм, развиван в Русия (а и в българия!) е такава, че в един недалечен от историческа гледна точка миг, когато Европа, поради липса на необходимост престане да купува руския нефт и газ, картонената къщичка на илюзорния прогрес ще се счупи и ако Путин е още на власт тогава, то краят му ще е подобен на този, който сега се очертава за Янукович – стига да се намери държава, която да приюти изгнаника Путин. И никакви мегарекламни мероприятия от рода на Олимпиадата в Сочи няма да спрат този предизвестен край. Единственият въпрос е с колко кръв ще бъде платен той. Благодаря, Юрий, за чудесния анализ – както винаги, силен мисловно и пак както винаги – блестящ като стил!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>