За “раздвоените” Български медии

 

 

Днес няма нищо учудващо в “потока на новините” у нас! И това не е новина!

Българските медии са заети с една задача (с двете й под-задачи) – да не виждат истината или да виждат част от фактите на това което става в Украйна. Очевидно изкуството да лъжеш или да подмиташ реалностите наистина е достигнало на нива на “професионализъм”, което ние сме изпуснали и сега “установяваме”.

Всеобща е практиката по медиите преводите на статии и материали от чуждите медии да бъдат скъсени (поради липса на място или нужда) или в преводите да отсъстват “ключови” думи, които смекчват или изопачават истинския смисъл на текста. Така че – хем номерът “отчетен”, хем – овцете “нахранени”. Хем медийните господари “доволни” от будната кома на Българите, която им е нужна и им струва милиони на ден. Но по-добре е да ги даваш на “своята” телевизия или медия отколкото да имаш будни, богати, щастливи от живота си Европейци. С ниските заплати на милионите “трудещи се” сметката излиза “по-добра”. Пък и ролята на жертва се пада на Българите, те си я знаят, някои дори, обичат.

Българските медии днес разказват за Украйна достатъчно малко, за да не стане по никакъв начин ясно на аудиторията им за истината и за дълбочината на процесите и за истинският патос на случващото се тези дни в Киев и Украйна.

В Украйна днес има революция срещу един “демократично избран” комунист, който за “модерност” си има Партия на регионите, а не партия с комунистическа или социалистическа табелка. Янукович е руски храненик и именно, той, е дъното на драмата през 2004-2005 година, когато в Украйна се състоя Оранжевата революция.

На сцената на Майдана и във всички текстове от независимата преса в Украйна се говори за Путин и Русия като причина за ставащото в Украйна днес. Това не е “разпознато” от Българските медии.

И те, като лицето Вигенин, временно изпълняващ функцията на Външен министър на България, говорят за “преговори”, за “миротвореца” Янукович, за мирния път. И разбира се, Русия я няма в “проблема”.

“Най-добри” са от вестник “Дума” днес. Да повторим – социалистическият официоз на управляващата ни бивша Комустическа партия, чийто председател (за разкош на Европейските му братя) е техен председател. Та в днешният вестник “Дума” станалото в Украйна е резултат на “фашистите”. За да няма сложни разсъждения за вдетенилия се електорат на БСП е ударено едно клише. Всичко е ясно – “доброто” се бори с фашизма. Русия, Путин. Те няма какво да правят в статийката-пасквил. Има си “фашизъм”, универсален ключ към “ясното и правилно мислене” на “децата” от БСП. От 1944 – до 2014 – непрестанно, и с успех. С капитализма борбата приключи, неуспешно, но не за шефовете в БСП.

А в Киев и в Украйна е доста различно. Хората говорят свободно, борейки се с престъпниците (тетушки, криминалните престъпници) пуснати от Янукович по улиците, за да тормозят и грабят протестиращите, техните близки и редовите Украинци. Украинците тръгват да променят живота си, само преди часове свидетели на смъртта на своите приятели на Майдан. Днес Украйна е един вулкан, събуден отново. Вулкан, създаден от комунизма и насилието му над Украинския народ в десетилетията назад.

И инак – хората в Киев и Украйна говорят за Янукович като криминал, терорист и диктатор, оцапал ръцете си с кръв, заслужаващ съд в Хага! Не в Киев – в Хага!

Никой по нашите медии сега не разказва за прекрасната певица Руслана, онази, победилата от Евровизия, която е всеки ден на сцената и дава вяра, дух и хадежда на десетките хиляди на площада и милиони Украинци, гледащи и слушащи предаванията по телевизиите и в Интернет. Никой не разказва за постоянните молитви на православните свещеници от сцената, които се молят за душите на загиналите. Никой не говори за рецитираните стихове на Украинския национален поет Тарас Шевченко и стихове, рецитирани сега, написани преди часове, от самите явтори. Никой от медиите не говори за ръководителите на профсъюзите на Украйна, които са с народа си. Никой! Нищо!

За Българските медии днес – текат преговори между протестиращите и властта. И “вероятно” те ще “решат проблемите”.

Медиите ни не искат да видят, че всъщност Украйна се изчиства през колективно съпричастие от комунизма и неговия истински образ за тях – Янукович, слугата на Путин. Защото ги е страх да не би ние, “местните тъпаци”, Българите, да се сетим, е живеем еднакъв живот с Украинците и да ни хрумне да се замислим.

И тъй като векът е XXI, а Българите, както и Украинците, живеят в среда на технологии и комуникации и са народи, които знаят повече от един език в будната си част – всичко това е жалко и смешно. Старомодно е все “по-неефективно”, но го правят и инвестират милиони в “миенето” на мислите на масовия Българин. Инвестират в борбата превръщането на “правилните” мисли във “верните” мисли в главите на Българите.

В дни като днешния ние само можем да разберем колко сме “напреднали” в деформацията на нормалността и колко много задачи имаме да решаваме. И че безкрайните разкази за кавгите между днешните ни “политици” са абсолютно ненужни, смешни и жалки на България и Българите. И не помагат на България, а на всички, които ни искат слаби, раделени, зависими.

И колкото повече минават дните от 14.06.2013 – токова повече Българи проглеждат за “системата на дявола”, в която ние бяхме поканени, настанеи и приспани – в “будна кома”. И че това “раздвоение” между “правилното” и житейските факти е единственото, гарантираното в “успеха” си самоубийство на медиите. За кефа на медиините шефове, слуги.

Засега Украйна е началото на края на ерата “Путин”, Сочи е най-скъпият ПР акт на публично само-унижение. И тъй като истинското начало на процеса на разпад е започнало през 1989, с всеки изминат ден се доближаваме до един исторически момент, когато икономиката, построена на разхищението и лъжата ще се срине. Инак – рублата поевтиня тези дни.

Светът не е същият! Българските медии не са го разбрали и ще си “платят сметката” – през презрението на непотърсилия ги зрител или читател. Процес, който не е спирал, напук на виртуалния им свят, в който те живеят и искат да ни набутат постоянно. Всуе!

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>