Воден катарзис на виден професор

 

 

 

От ПР отдела на НИМ научаваме, че (проф.) ст.н.сътр. II ст.  Димитров има покани да поръси със светена вода поредица от министър-председатели oт братска (вече) Европа. Жадните и алчни за новини медии и политици са издебнали момента на изгонването на един пореден Български талант от родината му

Източници от Брюксел твърдят, че Юнкер бил потресен и вдъхновен от иновацията, родила се в България. Има много да ръся с вода и захар, добавил той. (Очевидно и захарта се е оказала интересна за напудрените евро-бюрократи, бел. ред.)

Турнето на Походът на водата на Димитров започва от Брюксел и продължава към Лондон, Париж, Мадрид, Рим, Атина, Будапеща. Другите столици се уточнявали в движение, което нямало да става партия.

В частен разговор ПР-ите на Димитров споделиха. Няма признат талант в своята земя. Димитров бил казал, дълбоко възмутен от несправедливостта “никой не е станал бог в своето село, дори да се казва Божидар” и въздъхнал, гледайки към Плиска и Брюксел едновременно. Избягах от Созопол, погнаха ме пак в София, няма справедливост, Борисов не ме чу, нали си говори с началника. А и Църквата немее странно. Зорлем ставам изгннаник, богомил или катар на преклонна, пенсионерска възраст.

По повод заплащането, Димитров никога не работи “про-боно”, ПР отдела запази ледено мълчание. едва казвайки боно думите. Зли езици говорят, че подписката за пенсионирането Димитров я е подготвил лично той. По-добър повод да излезе с чест от ситуацията и да печели необезпокоявано, Димитров не виждал. За по-сигурно, той си подготвил и контра-петиция, в своя подкрепа, и по пътя на своята Голгота към Брюксел и другите поканили го столици и премиери.

В момента от Походът на водата наливали бидонитс . Разстящите заявки сменили три пъти концепцията и от пикапа в началото, днес са се спряли на ТИР.

В частен разговор, Димитров споделил – на стари години ще стана миньор. Не съм вярвал в силата на простотията и златото, скрито в нея. Ще копая до дъно, светът е голям и злато святка отвсякъде, заключил усмихнат само-пенсионирaлия се само-професор.

Сбъдната мечта

 

 

 

Удавени в местната и провинциална кочинка, и завладяни от страстта към безумия, дребнотемия, липутски задявки, плоскодънни шеги и панаирджийски остроумия, ние не си даваме сметка до каква карикатура на държава сме достигнали.

Ние сякаш трудно проумяваме, че живеем в свят, в който единствено правилно функционират природните закони, заради нашата невъзможност за намеса или законотворческа редакция.

Представете си, идва ваш приятел или бизнес партньор, и от приказка на приказка, стигате в разговора до “злободневието на България”.

После, разпалени, в обясненията, давате аргументи за светостта на темите, ангажимента (сериозния) в целия театър и шумотевица на висши сановници от топ-класацията на властта.

Светът, останалият, тоя дето ни е далечен, живее с ясното усещане за война, светът се променя постоянно, новините за нещо открито, нещо ново изпълват колонките на сайтовете и страниците на медиите. Да, в света има и смърт постоянно. Има и атентати.

Но никъде, освен в Русия или някоя друга подобна страна, убеден съм, централниите новини не са целенасочено, систематично подбирани като новини за идиоти, за хора, чийто смисъл на живота е радостта от нещастието, от чуждата болка, от безразличието, опаковано като обективност и целящи обръгването на душите и обезчовечаването на средата ни.

Да тук, има храна, не сме обявили доброволното си само-изолиране от “храните на Запада”, но това е единствената разлика. Живеем в необявена война с човешкото у нас.

Забранили сме го, а то, човешкото, хуманното се “произвежда” в душите, то не се внася. Внася се омраза, човекомразие по “първо направление”. Тече усилено производство на отровни мисли, които, знаем, са заразяващи, унищожителни, накрая и пандемични.

А ако има нещо добро, то е толкова сладникаво и официално, че е непепо да му повярваш.

А ние продължаваме напред, убивайки смисъла на живота, който е вяра, надежда и любов.

Та, ако продължите разговора с госта, чужденеца, не чакайте дълга дискусия. Всеки нормален човек, живеещ през плановете за бъдещето си, ще ви се усмихне двулично, ако не ви е близък, ще се погнуси искрено и ще си вземе малките куфари и ще напусне тая абсурдна страна.

А ако вие е близък – ще ви посъветва – бягай. Не знаех, че в XXI век, в Европа, дори, има и държави, които са като психиатрични клиники без лекуващи лекари, болни без диагнози и овластено, безхаберно лекуване с мантри и светени води. Не мога да повярвам, че някъде на земята, а камо ли в Европа, хората могат да се мразят толкова много… И ще си тръгне.

Мечтата да бъдем 16-та съветска република е все по-сбъдната.

Чудото на бозата. Невкисващата.

 

 

 

Колко ли време ще удържи в рубриката топ-новини, по всички медии, темата “светена вода”?

Ако се замислим, и при допускането, като при всяко нАучно изследване и размисъл, и осъзнаем, че не сме професори по боза, хидрология, археология, история, патриотизъм и кво падне, ще сме просто патриоти с кипяща страст в гърдите.

Патриоти по повод киселото чувство, че нямаме кладенец на двора, с който да си спретнем една концесийка и да даваме на всички пожелали по едно павурче с на’шта си света вода. Дето се казва, той и Бай Ганю направи първото маркетинг пътуване с мостри от продуктите си, именно по повод на патриотизма. И с мускали в поясока.

А инак, както е тръгнало, ще станем истински свидетели на чудо, родило се пред очите ни. Свидетели на Йехова или на “Божо” чудо, по точно чудеса.

Обикновено, при ниски температури, една боза вкисва на втория, до третия ден. При такива температури, като сегашните – всяка боза трябва да прокисне на първите 12 часа.

България е наистина страна на чудесата. Вероятно, в редакцията на “Книгата на Гинес” ядно дъвчат устни, скърцат със зъби, удрят си главите в стената и се каят дълбоко, че нямат назначен по един постоянен кореспондент във всеки окръжен град в най-интересната държава в Евросъюза.

В една страна в ъгъла на Европа се роди цяла нова индустрия – промишленост със светло бъдеще – на вечните новини, непрокисващи, леко стипчиви, но пивки.

Страната, родила чудото на непрокисващата боза

Продължението на размислите е ваше.

България е забравила да обича

 

 

 

Дълго мислих над тези думи. Едва ли допринасят за промяната на картината около нас. Но искам да ги кажа, вероятно не съм сам във видяното и почувстваното.

Ще си позволя да споделя само – по повод на смъртта на сина на Росен Плевнелиев се изрекоха не само скверни думи. Хиляди, десетки хиляди хора навярно искрено изразиха своето съчувствие към трагедията на първия нормален човек в Президентството. Вероятно, други, много по-многобройни просто замълчаха – като всеки нормален и свенлив, разбиращ мъката на една друга душа.

За омразата, сята не от вчера или днес между нас, Българите, ние си говорим отдавна. Тая жътва, след дългата сеитба, на насилствено вмъкнатата през медиите злост, тоталното обезчовечаване и безразличие към другия е отдавна видима за всеки опазил дори малко от човечността си. А малко човечност няма – или си човек, който греши и се извинява, опазвайки себе си пред себе си, или не си. Човечността е като всяко друго истинско човешко качество или изживяване. Полу – няма.

Скръбта е най-интимното човешко изживяване, То се споделя само от най-близките. Чуждите очи са ненужни, а още по-ненужни са чуждите думи. В такива моменти нормалните, смислените, тактичните хора просто проронват няколко думи и се оттеглят, защото са дълбоко ненужни.

В групата на искрено разтревожените имаше мнозина, които се подписаха по всички ФБ профили като в съболезнователни книги. С едничка цел – всички да ги видят колко са разтревожени и съпричастни. Едва ли имаше смисъл.

Всеки патосен текст в защита на доброто и срещу злото, изпълнен с много “аз” само разкрива двуличието, обзело публичността ни. България днес е свят, който обича огнените текстове, думите-куршуми, а не онова, което е същността на природата ни – тишината, размисъла, мисълта.

Трагедията на семейството на президента е трагедия и на България. Вероятно ние започваме да си даваме сметка за цената, която всички ние плащаме, видимо или невидимо за това, че живеем във времето на необявена война.

Росен Плевнелиев не се нуждае от нашето шумно съчувствие. Ние, всички, като Българи и като хора успяхме да разберем, че трудът на злото, и през нашето безразличие или безверие, е резултатен. България е страна с неясна диагноза, но пък симптомите на заболяването ни са все по-ясни.

България е забравила да обича. България не може и да скърби истински, човешки, тихо и съчувствайки, с очи, изпълнени със сълзи.

Време за мисъл е. Ние трябва да се научим отново да се обичаме. Ние трябва да се върнем в себе си и при себе си. При онова, което ни прави човеци и хора.

Истинската промяна

 

 

 

Истинската промяна в съдбата на България ще се случи и ще тръгнат бързо всички реформи, които ще имат друго име, защото ще са тотално затваряне на миналото, едва когато България затвори и последната си привидно сантиментална, а всъщност унищожаваща ни връзка с Русия.

И всички, които “пледират” за равнопоставеност, цивилизованост и равно третиране на всички наши партньори, са хора, които просто не разбират, спонсорирано, че всички мъки, несгоди и тегоби в историята ни и живота ни днес са с корен – Русия. Свят на дълбока немодерност, опакована с привидна и пропагандистка лъскавост. 1/6 от света, който гори храна и унищожава народа си, превърнат в стадо крепостни с “демократични права”. Свят гонещ, унижаващ и мразещ различните. Свят, в който религията е слуга на властта и инструмент за контрол над душите и умовете.

И докогато това е невидимо – ние вечно ще сме последни във всички класации, сред оня, “златния” милиард на света. Европейци, ама не толкова, славяни, ама никак, но ревностни интернационалисти, живеещи по правилата и заветите на Коминтерна, отдавна мъртъв за историята и твърде жив за нас, Българите.

Другото, това, което е днес около нас е агонията на миналото, и ние сред него.

Реформиращи миналото. Такъв филм в историята няма.

Никой не е построил небостъргач или дори по-висока сграда с кирпичените тухли от бащината къща.

Сантиментите само поглъщат и смилат бъдещето и истинската промяна на тая, същата България, която искрено или двулично толкова много обичаме..

Скачените истории

 

 

 

Вероятно всички усещаме експеримента, в който по всички възможни канали на нашите възприятия тече атака над разума ни, над мислите, чувствата и най-вече – над колективната ни представа за бъдещето. Тази представа, която ни превръща от жители на територия в граждани, точно тази, която ни прави от стадо – хора и човеци.

Човешката цивилизация е съществувала и я има, именно защото в нашите мисли на хора и вярващи в бъдещето е имало хоризонт, пълен с вяра, надежди и очаквания, но не и с илюзии или само-унищожителни мисли.

На нас днес всички ни разказват, а ние “вярваме” в една ужасяваща и само-унищожителна мантра – това, което идва е много страшно. Не дърпайте дявола за опашката. Едни онемяват, други се свиват, трети се смиряват, а битката мислите за промяна не е спряла, дори и невидима за творците на виртуалната, но отровна за пожелалите да видят реалност.

Няма човешки дух, който да е усетил хоризонта на живота си и силата на промяната, който да е смислен, мислещ и който да се е предал. Ей тъй на, заради биологическото и обмяната на веществата.

От всякъде, от всички извори на радиационно излъчване, без разлика на политическата им “пристрастност” тече лигава, лепкава маса от внушения – умирайте или трайте, мълчете, и преживяйте.

И ако все пак потърсим обяснение защо точно днес се случва това, по никое време, в часовете на лятната икиндия, когато никой не би трябвало да се интересува от друго освен от това да почине, ние ще трябва да се сетим какво става в Русия и да разберем, все по-ясно, Българската реалност е един скачен съд с Руската картина. Там в Русия, се самноограничват във всичко – храни, цветя, а от вчера и от презервативи.

Днес, новините от Русия преливат от абсурдните и проверяващи здравия разум новини за унищожени храни – сякаш поредния изпит на здравия разум не е взет и към света е отправено новото “послание” на “самоуважаващата” се жертва, която унищожава храни. Това е кощунство, но кой ти гледа дребните детайли по пътя към “националната гордост”, минаваща през страданията на онемялото стадо.

Мълчанито на “българските” медии и невидимостта на връзката на фактите не отменя фактите. Колкото повече пада цената на въглеводородите на световните пазари, толкова повече Русия ще иска и ще става жертва на световния заговор да я няма, да бъде “свалена на колена”. И също толкова, малка, Европейска България ще усеща съдбовната и невидима връзка на себе си (такава каквато е днес) със съветска Русия, наричана Руска Федерация. Същата федерация, която яростно рови в миналото и търси основнията да бъде Империя.

Та ако от сутрин довечер сме давени в помия, в мисли, отключващи страховете и даващи гориво на ракетата на безсилието, водеща ни към миналото и безсмилието на живота и надеждите ни. Горивото е братско. Горивото, което иска да изгори душите ни и вярата, че това, което виждаме, усещаме, разбираме, осмисляме е само един епизод от историческия спазъм от края на Съветска Русия.

Епизод, който трае толкова дълго и струва страданията на милиони хора на земята, и в който – по силата на многовековна традиция, България е част, а все по-често и разбираща, само-осъзнаваща се страна, напускаща мъчително историята и съдбата си на сателитите.

Прощавайки се, тайно или тихо в себе си, публично или “невидимо” с едно минало, което не иска да се тръгне и ни мъчи като заложници вече столетия. Превърнато в мантрата “вечна дружба”, положено в гнездото на славянството, сантиментите на измислени исторически факти, и мътено съвестно, и мътещо мислите ни и до днес, когато се прощаме с тях.

Всяко раждане е мъчително, повярвайте, идват по-добри дни, но по пътя има още много раздели с илюзии, падания на маски и труд по нашето порастване от ролята ни на повярвала си искрено жертва до хора, които строят, градят живота и съдбата си сами.

Простото светът не е същият, но ние трябва да поискаме да видим, че това е истина. Всяка истина е първо провидяна, а после осмислена и станала реалност за мнозина.

P.S. Текстът бе публикуван първоначално във факел.бг: http://fakel.bg/index.php?t=4647

Искаме си миналото!

 

 

 

Днес съдбата на мишките в капанчето смени посоката. Дойде светлината в мислите на свикналите с вмирисаното сиренце в капана на живота. Хитрата котка отвори капана и пусна мишоците да си помечтаят в нов, резиденциален. И патриотичен. По-добър няма.

Радост, народът победи камъка, дето му се падал. Възторг, битка, благородство и разбира се, благородно признание- състезание кой е най-голям отварач на резиденции. Мара (Мария), певицата и отривател на хубост у деца на чудодейно забогатели, само гледа отстрани състезанието.

А ако всички резиденции се отворят за драгите граждани, то броят на родолюбците ще се срине драстично. Ще им падне на посетителите патриотичното либидо, дето успяха да усетят скоротечно. Не че ще видят чудеса вътре, чудесата отдавна са изчезнали или сменили собственика си, на посетителите ще им замирише на як комунизъм.

Тоя, същия комунизъм, от който бягат всички без пожелалите го, тайно или явно, избиратели без ценз и живеещи сантиментално към миналото. Без разлика партия – в главите на мнозинството българи днес веят пролетарски ветрове и хич не им се носи отговорност.

След упорити усилия на държавата, през шпалира на направлявалите я, един по един си тръгнаха мнозина от желаещите да носят отговорността си. А битката за властта като мечта, и под формата на резиденция, се превърна в екзистенциална. С останалите, искащи да държат живота си в свои ръце се води битка като гоненето на муха на тъмно – хем не я виждаш, хем я гониш – заради шума от жуженето и “лошия” й пример” да жужи, да нарушава тишината.

Играта на родолюбие тръгна от камъните (някак по гръцки), после мина през итонг възстановки, некой и друг вампир или “свети” мощи, после мигрира през фаза светена вода и откОпани кладенци, днес ескалира в екстаза си, който е самоубийствен.

Сякаш е дошло време да вдигнем взор към небето, а и по-по-далече – към Космоса/Юнивърса и да организираме презиборно, разбира се, кампания “стани Български космонавт, гласувайки”. С помирителни награди няколко хиляди екскурзии по местата, където гостуват често посетителите на упоменатите “народни” резиденции.

И тогава ще настане едно оживление, една искрена и патриотична възбуда кой да отлети по-бързо, по-рано и по-далече. Дълбоко безпартийна битка за отлитане ще е тази, не се съмнявайте.

Наистина настана и лелеяната перестройка – народът превзе резиденциите, както болшевиките сториха със Смолни.

Радост, промяна, светло бъдеще.

Тъй минават дните на мишоците в битка за капани с по-добро сиренце, пропито с миризма на мечти и илюзии. Включително и през това да зърнеш патриотично и наркотично резиденцията на котараците от старата класа, поверили остатъците от миналото на остатъчното и настояще “демократично”.

Народът си иска миналото – и ще го получи! Той го заслужава – така мислят всички патриоти.

Спа новини

(Млади спа реформатори правят спа революция)

 

 

 

В медиите проникна информация за една нова инвестиция на млади български предприемачи в областта на спа индустрията у нас. Водени от журналистическото си любопитство, ние потърсихме повече информация около новото начинание. Научихме много любопитни факти, които с радост споделяме с читателите, търсещи промяната в живота около нас.

В нашата спа действителност новините са били винаги малко, пък и някак потайни, непублични, спарени или спазарени.

Отдавна сме убедени, че в този бранш има нужда от реформа. Появата на младите реформатори ни изпълва с надежда, че на пазара на спа услугите започва да става видима новата реформаторска тенденция на социалното надграждане на традиционната спа индустрия.

Новият СПА хотел щял да бъде първият безпартиен спа комплекс със комплексни социални спа цели. ПР експерти тихо разказват, че слоугънът, веруюто на хотела щял да бъде един забравен вече израз “Клиентът ни е скъп”.

Според младите, инициативни и предприемчиви инвеститори – на пазара на спа туризма липсвало предложение, отговарящо на нуждите на богатите бедни, каквито незаслужено били сега десетки хиляди политици от национално и местно значение.

Досега миткащи се несретно по чужди спа дестинации, където били обслужвани не с нужната любов и в условията на вопиюща анонимност, насилвани отвътре за битка с вродения им спа патриотизъм, до днес без пристан.

В спа хотелът със социална задача бедни, зависещи от социалните помощи и фондове политици ще се срещат със социално чувствителни депутати и ще обсъждат социалните задачи сред социални спа процедури – живителен масаж с камъчета от Мъртво Море, кални процедури с местна кал (по стара партийна рецепта), фискални гимнастики (с и без фискален апарат), социална йога за политици (пози, позьорство, позиране – по старата школа).

Игри със социален пистолет, тип “руска ролетка”, ще допълват по естествен начин развитието на социалното хладнокръвие у почиващите лекуващи се.

Тийм билдинг задачи ще подпомагат развитието на над-партийно мислене у всички участници в условията на игрите “:евро-проект”, “строителство на магистрала’”, “присъединяване на малцинства или мнозинства към спа политиките”.

Опитомяването на егото било планирано като върховна цел на цялата спа програма на хотела. Курсове по смирение, позитивна жесто-мимика, дълбокомислени усмивки и контрол над звуко-отделянето допълвали курса по актьорско майсторство за социално чувствителни.

Клоуни от всички местни и световни циркове ще провеждат лекционни курсове по разказване на социални вицове и лакърдии пред широка публика и в условията на пред-изборна и след-изборна социална среда.

Ще има многобройни курсове по социално фокусничество, с лектори водещи депутати от старата гвардия, без разлика в цвета на партийното оперение.

За депутати със специфични проблеми спа хотелът щял да предлага премахване на ушна кал и подобряване на социалната чуваемост у усетили нуждата социално чувствителни депутати от всички политически партии.

В порфолиото на Спа хотела е включена една революционна новост – услугата “провеждане на минерални отчетно-изборни конференции”, сред минерална конферентна зала с люлеещи се подводни кресла, докато малки рибки (пиранки с разредени зъби) елегантно изяждат (изчистват) епидермиса по телата им и пречещ им да бъдат социално-чувствителни при ходене при избирателите.

НЗОК отдавна си точела зъбите да сключи договор с подобни социални и здравни заведения по линия на пътеките на нелечимите до сега болести “социален аутизъм”, “широкопръстие на чужда сметка” и “патологично презрение към избирателя”.

Обслужването на хотела ще се извършва от социални работнички без партийни пристрастия, облечени като стюардеси от “Балкан” – всички почиващи и лекуващи се трябвало да се чувстват на седмото небе, което експерти казват винаги било най-добре да възпроизвежда светлото минало.

Колекция от препарирани глави на редки животни от всички континенти щяла да създава неповторимата атмосфера, напомняща преходността на живота и вечността на препарираното, засилвайки ефекта си с тиха социална славянска музика.

Младите спа реформатори обещават на своите бъдещи клиенти създаването на истински социален остров сред океана на социалното спа безразличие.

(текстът съдържа продуктово позициониране)

Осеменявай! Бъди патриот!

 

 

 

 

В тая страна от управление разбират сигурно само циганските барони. Моля, не бъркайте ставащото в парламента с красотата на музиката и либретото в “Цигански Барон” на Йохан Щраус-син. Нашите барони са други, управленци, тези на сина Щраус са музикални образи, измислени.

Днес възбудени лятно и предваканционно, депутатите обсъждали цялостна страгия за решаване на демографската криза.

ТрЕбва да си Оникален Ентелект за да не си даваш сметка, че раждането на дете е само последната, финалната стъпка, резултат, ефект от цялостното състояние на икономиката, усещането за стабилност, чувството за сигурност у т.нар. избирател, който понякога е осеменител или осеменяван. Никой честен към децата си и бъдещето им не взема решение на ракия или патриотична салата, под знамето с трите цвята.

Вземането на решение да имат дете е дълъг, осмислен процес на двама рационални, мислещи за това как ще отглеждат това дете, смислени мъж и жена.

Тая единица, родилата се, е за оправяне на статистиката у пишман патриотите, мислещи като комунисти на пленум. Тези патриоти нямат отношение към предхождащите размисли. Те са мащабни, за тях избирателят, осеменяван или осеменяващ, е единица, био-единица, която и гласува.

Да бяха поне сложили в листата на горещите теми и ходенето на първия Българин по лунната повърхност. Луната, поне се вижда, целта е видна. Пък и по руски тертип могат да се похарчат неземно, космическо наистина количество пари в името на голия патриотизъм.

Некое и друго организационно комитетче, комисийка, патронажче, тържествени сесии, светкавици, туитерче, фейсбуче и ето пр за чудо и приказ. Развълнувани и задъхани думи, при нужда и патриотична сълза ще пророни фото-шопа. Ай Ти нация-техническа сме не от вчера.

Една Атрактида не ни стига, знаем. Доц. Пимпирев не пълни новините добре.

Инак, за кой ли път ще се повтори добре познатото ни “дайте да дадем, другари”. Борисов, при цялата си популярност, не бе послушан и не-патриотите поеха по пътя на гостуването като туристи на не-патриотичните дестиции Гърция и Турция.

Сега ще ми е интересно как по партийна линия ще тръгне повелята “Осеменявай! Бъди патриот!”.

И да видим кой как ще се напне. Патриотично-осеменителски.